Щом се завърнеш

щом ти се завърнеш отново
и видя две ясни очи
житейската жлъч и отрова
от мене ще се изличи

тогава ще седнем спокойно
на някоя пейка сами
и темите общи безбройни
ще чоплим до късни тъми

тогава ще бъдем тъй близо
по-близо от огън и дим
сърцето през бялата риза
забързано ще затупти

щом ти се завърнеш отново
и чуя пак нежния глас
в душата ми стари огньове
ще пламнат с изгаряща страст

Смъртта е забавна

смъртта е забавна
само я виж
точка отправна
откакто си жив

някога плавна
идва за миг
причина главна
да бъдем сами

Ти нямаш име

Ти нямаш име, нито лице,
моя любима, мое сърце!
Още не помниш нашия миг,
мъка огромна... Бяхме сами.
Моя любима, в мене кърви.
Ти забрави ме; мен забрави!
Още не помниш сладкия час,
радост огромна... Огън и страст.
Моя любима, моля, върви.
Ти забрави ме; мен забрави!

Ти нямаш име, нито лице -
с обич спаси ме, даде ми цел!

Ти и аз сами

Ти и аз - сами!
Дните - само миг!
Миговете - дни!
Ти и аз - докрай!
Адът ще е рай!
Раят - ад до край!
Ти и аз - сами!