От раните отворени

от раните отворени
стихове кървят
желания и спомени
ума дерат

защо ножόвете забѝ
във плът и в кост
щом срещнаха се две съдби
в живота гост

ти бях неканен
но беше рано
отвори рана

защо ти примката уви
връз мойта гуша
нима е малко че кърви
душата в суша

от раните отворени
се стичат думи
четат ги слепи хората
- слова безумни -
заграждат те затвора ми
с лъчите лунни

Ти всъщност не искаш

ти всъщност не искаш
да спре да боли
умираш за близост
затуй си потиснат
далеч е нали?

на теб не е нужно
да имаш и мен
и другите дружки
макар и на ужким
изглеждаш смутен...

ти всъщност не искаш
да спре да кърви
душата изстискал
ти все я притискаш
напред да върви!

на тебе ти трябва
добричка жена
парите - за хляба
любов не отслабва
щом Тя е една!

Да можех

да можех от себе си да съблека
всичко тъмно и тревожно
както сменя кожата змия
но това е невъзможно

да можех да изчистя всичко зло
от себе си да го извадя
и да не бъда вече лош
да усетя чиста радост

да можех но не мога аз уви
и душата ми кърви

Ти нямаш име

Ти нямаш име, нито лице,
моя любима, мое сърце!
Още не помниш нашия миг,
мъка огромна... Бяхме сами.
Моя любима, в мене кърви.
Ти забрави ме; мен забрави!
Още не помниш сладкия час,
радост огромна... Огън и страст.
Моя любима, моля, върви.
Ти забрави ме; мен забрави!

Ти нямаш име, нито лице -
с обич спаси ме, даде ми цел!

Сърцето ми кърви но

сърцето ми кърви но
сипи ми чаша вино
да пиеме на екс
животът си върви но
не всичко е невинно
и често има секс
бедите забрави но
остава си повинност
да бъдеш ти човек

По Madonna - Hung up

Времето върви тъй бавно,
времето върви тъй бавно,
любовта кърви безславно...

Знаеш ли какво изпитвам,
знаеш ли какво изпитвам,
не си ли малко любопитен?

Затвори вече телефона,
затвори вече телефона,
говориш си с Мадона!

Всяко малко изречение,
всяко малко изречение,
от голямо е значение!

Времето върви така бавно,
времето върви така бавно,
няма да лежим водоравно!

Затварям телефона вече,
затварям телефона вече,
един от друг сме тъй далече!

Двата демона

разранена душата кърви
тъмнината я обви
във прегръдка желязна
двата демона у мен
ме разкъсват всеки ден
горя в гняв и омраза

разранена душата кърви
трябва път да извърви
далечен и опасен
всички демони отвън
сочат мен какъвто съм:
прекрасен и ужасен

Какъв приятел съм?

Какъв приятел съм, ако не забележа
как душата ти кърви,
как през огъня вървиш,
как разбита си на две и без надежда?

Какъв приятел съм, ако не ти предложа
ръката своя и съвет
или простичко - Привет! -
и да изслушам тихичко проблемът сложен?

Когато те погледна

когато те погледна
краката ми омекват
и искам да съм с тебе
но ти не ме познаваш
и бързо отминаваш
а душата ми ранена
кърви и ме проклина
как я пусна да отмине

Когато

когато си тъжен, когато си сам,
когато си длъжен на някой голям,
когато боли те, когато кървиш,
когато сълзиш ти и хич не върви,
когато е мъка и всеки твой ден,
когато с разлъка оставаш студен...
тогава с надежда вдигни ти очи,
тогава със нежност света докосни,
тогава със вяра криле разпери,
тогава ти звяра със меч прободи,
тогава ти просто се усмихни
и с любовта си света промени.

Сърцето ми кърви

сърцето ми кърви
ах колко е банално
но истински боли
наистина брутално
мой избор е нали
да бъда сам докрая
животът си върви
умирам без да зная

Когато двамата вървим

когато двамата вървим
в ума ми се раждат картини
как за ръце се държим
на пейка под диви смокини
тогава сърцето кърви
изнудва ме много изкусно
във порив неудържим
разкрива ми твоите устни

Ти не си жена

Ти не си жена.
Ти си светлина!
Гориш, но не грееш.
Цъфтиш, но не зрееш.
Поне за мене.

Другиму обречена...
Дума неизречена...

Ти не си жена.
Носиш ти война.
Млада си, но мъдра.
Пада Троя в кърви.

Другиму обречена...
Дума неизречена...

Ти не си жена.
Огнена вълна!
Париш, но не палиш
чувствата заспали.
Поне за мене.

Те нивга не зарастват!

... И ето, аз живея,
а в мен живеят хиляди истории -
стотици хора
плачат, радват се и пеят.
... И ето, аз ги пиша
тези хиляди истории
които в мене дишат,
задушават ме и спорят
коя да бъде първа.
... Целият във кърви
лежи човек и се оплаква
от съдбата си жестока,
над него девойка звездоока
надвесила се го очаква.
... И ето, те раздират
душата огнелика.
... Той е никой,
но дела велики
извършва за минути
става той прочут и
после губи всичко
и умира в нищета.
... От сърце в уста
историите се придвижват
и душата ми раздвижват.
... Тя е срамежлива,
мъничка девойка,
книжка взема и убива
дете на пътя без да иска
после иска, съд
и осъждат я на смърт.
Ето как живот един угасва.
... Хиляди истории в гръдта
раждат се, растат, порастват,
всяка бори се за място на света
а раните...
Те нивга не зарастват!

Вече не обичам

Всичко е така различно.

Не руменее днес небето синьо,
целунато от влюбеното слънце,
и не пее днеска всяко зрънце,
погалено с лъчите от коприна.

Не се усмихва срещу мене всеки
и стъпките, доскоро толкоз леки...
Но, по дяволите този стих!
Просто нищо не върви!
Сърцето ми така кърви...
Но стига вече. Престани!
Просто не е същото...
Не е същата усмивката,
не свети пламъка в очите ми,
всяка дума не е поздрав,
сухи днеска са сълзите ми,
и на топка в гърлото се връщат...
Мелодия ума ми не привлича
на нежни, колебливи струни...
Но за какво са всички тези думи,
нали стената пак е помежду ни?!
А всичко е така, така различно.
И толкоз просто...

Вече не обичам.