Когато не знаеш защо те боли

когато не знаеш защо те боли
когато ума ти засенчват мъгли
когато в сърце се забиват игли
когато не знаеш защо те боли

и огън горѝ те и давиш се в мрак
преди тъй си страдал - сега страдаш пак
и няма надежда - а няма и знак
и огън горѝ те и давиш се в мрак

какво си направил - за бога - какво?
че ти си такова добро същество!
нима нямаш в място в това общество?
какво си направил - за бога - какво?

наказа те някой и гърчиш се ти
подобно влечуго умряло почти
кръвта ти изстива и с нея - мечти -
наказа те някой и гърчиш се ти

когато не знаеш защо те боли
когато навънка и в тебе вали
ах нека магията Той развали
и нека до утре да спре да боли

Звездите

когато изстиват звездите
те свиват се и ги боли
но светят и парят сълзите им
родени в магнитни мъгли

когато изстиват звездите
не помнят какви са били
на звездни системи родители
с децата им туй ги дели

Еликсира благ

няма смисъл да си спомням
всички хубави неща
болка носи ми огромна
уж изгаснала - пещта -

въглените парят жежки
и боли - боли - боли! -
тази мъка нечовешка
тя забива в мен игли

толкоз болка съм изпитал
в този грешен мой живот
искам само да опитам
еликсира благ - любов -

За вас любими

Боли ме!
Ах, само как ме боли!
Чувствах сякаш
винаги с мен сте били...
На утрото в лъчите,
на мрака
в тъмните мъгли...
На вас аз можех да разчитам.
А днес се срути замъкът
игли
забиват се в плътта ми нежна
угасва пламъкът
надежда
вече няма
една
голяма
рана
само
кърви и със кръвта ми
изтичат стихове и рими.
За вас, любими!
Боли ме!

Боли ме

боли ме
лекувам болката в стих
и бързо изчезва

да пиша искам - реших -
и малко поезия

тогава болката пак
става ми нужна

и падам в черния мрак
с болка текуща

боли ме
лекувам мъката в стих
но е тя необходима!

Преграда

когато жената постави преграда
не можеш да я строшиш
и егото твое ти знай ще пострада
и все ще сгрешиш!

какъвто и план да съставиш
набързо да я свалиш
за нея си трън ти си плява
и все ще боли!

когато жената постави преграда
не можеш да продължиш
дали е на възраст или пък е млада
ще те унижи!

Защо ме излъга

защо ме излъга защо
без нищо да кажеш
прошепна - ела... - шепнешком

тъй ражда се жажда!

защо ме излъга кажи
не с думи а с поглед
и сляха се двете души

тъй ражда се болка!

защо ме излъга - боли -
не искам да страдам
магия ми стори нали

тъй ражда се АДА!

Дали по-иначе може

когато обичаш боли
не любиш ли - отново
това е глупаво нали
ти просто си отровен

когато стих пишеш кърви
не пишеш ли - разкъсва
щом в слово мъка уловиш
душата ти се пръсва

когато обичаш боли
не любиш ли - по-лошо
навярно се питаш дали
по-иначе не може?

Има нещо

има нещо което дълбае
има нещо което боли
а какво ли това е
не зная
да се радвам
не ще позволи

и душата горката ридае
и душата ми тихо кърви
уж усетила рая
в омая
на провала
към пъкъл върви

Когато гледам те

когато гледам те боли ме
дори не зная твойто име
красивото обаче пàри
извиква раните ми стари

когато гледам те умирам
в сърцето ми оставяш диря
родена в слънчевия блясък
лежиш на огнения пясък

Ноктюрно

облаци нежни бели мъгли
празни надежди много боли
северни бури преспи от сняг
всичко разтури черния мрак

извори чисти сини води
спят аметисти кой ги родѝ
камъни скални волни орли
роклите бални дрипи били

дупки дълбоки в земната гръд
поглед жесток и бързата смърт
повеи снежни млечни мъгли
мъртви надежди много боли

Виж ме

Виж ме! Смея се, нали?
И пиша веселите думи.
Но отвътре ме боли!
И рани имам. От куршуми.

Виж ме! Сякаш съм наред.
И с огън пълни са словата.
Но във мен - кристали лед.
Кърви от студ сега душата!

Виж ме! В нежните очи.
Разкъсва демон зъл отвътре.
Външно нищо не личи.
Но всичко в мен е вече мъртво.

Без муза

ужасна седмица измина
без нито ред
без нито знак
небето все тъй беше синьо
а в мен цареше мрак

но ето музата пристигна
и хвърли лъч
към моя лист
а после мило ми намигна
и спря да ме боли

Нейното име помръкна

когато боли ме
нормално не пиша
изчаквам да мине
но нищо

сърцето не пита
то иска си свойто
и рита с копита
на бройка

сърцето е тъпо
не мисли изобщо
излиза ти скъпо
най-общо

когато боли ме
добре е да млъкна
че Нейното име
помръкна

Музика

музиката ромоли
като летен дъжд
ах защо така боли
в ляво изведнъж

музиката е река
в мен се влива тя
гони всякаква тъга
ражда любовта

музиката ромоли
като летен дъжд
бодват мънички игли
- стръкове от ръж -

Раната боли

Раната боли.
Белегът остава.
Преходна, нали,
земната е слава?

Раната боли.
Всичко отминава.
Преходна, нали,
земната е слава?

Раната боли.
Хич не съжалявам.
Питам се дали
после продължава...

Ти си мислиш навярно

ти си мислиш навярно
че по тебе жаля
спомни си как коварно
честта ми окаля

мислиш че спомена пазя
мечтай си

ти си мислиш навярно
че по теб линея
така високопарно е
на глас ти се смея

мислиш че крия омраза
мечтай си

ти си мислиш навярно
че за теб боли ме
това е тъй невярно
как бе твойто име?

мисли както ти изнася
мечтай си

Не те познавам

не те познавам
не съм те виждал дори
но ти пленяваш
огън в очите искри
в дланите пламък гори

мойто сърце покори


не те познавам
вече душата боли
кажи тогава
с мене ще тръгнеш нали
огън където вали

моя ще бъдеш или?

Ти навярно си мислиш

Ти навярно си мислиш, че страдам?
(по това прекрасно тяло младо!)
Е, съвсем случайно си сгрешила...
(красотата ти че ми е мила!)

Ти навярно си мислиш, че плача?
(като че за мене всичко значиш!)
Е, направо много си във грешка...
(че аз пазя всяка твоя дрешка!)

Ти навярно си мислиш - боли ме!
Аз не помня и твоето име!

Рана разранена

искам стих да ти напиша
но съзнанието ми
е рана разранена
и боли
и е студено
щом опитам
нещо в ритъм да създам

искам стих да ти напиша
но умът ми стене
и въздиша
няма нищо няма нищо
ще ми мине
и ще има
стих за теб богиньо