Преграда

когато жената постави преграда
не можеш да я строшиш
и егото твое ти знай ще пострада
и все ще сгрешиш!

какъвто и план да съставиш
набързо да я свалиш
за нея си трън ти си плява
и все ще боли!

когато жената постави преграда
не можеш да продължиш
дали е на възраст или пък е млада
ще те унижи!

Виж ме

Виж ме! Смея се, нали?
И пиша веселите думи.
Но отвътре ме боли!
И рани имам. От куршуми.

Виж ме! Сякаш съм наред.
И с огън пълни са словата.
Но във мен - кристали лед.
Кърви от студ сега душата!

Виж ме! В нежните очи.
Разкъсва демон зъл отвътре.
Външно нищо не личи.
Но всичко в мен е вече мъртво.

Звярът

Звярът пробуди се, звярът,
хиляди века прекарал
във дълбокия лед.
Жалките смъртни не могат
да го убият. Той Бог е
който жреца прокле!

Звярът пробуди се, звярът,
късно е вече за Вяра,
за спасение тук.
Жалките смъртни са слаби,
техният свят ще ограби -
бавно, тихо, без звук.

Лава и лед

лава и лед гърдите разкъсват
град бял вали светкавици лъскат
сини звезди искриците пръсват
гмеж от змии с езиците съскат

това в мен кипи във вените блика
това в мене спи сега го извиках

По Skillet - Monster

чувствам го дълбоко в мен
пари като лед студен
аз чувствам се като чудовище
ти ще дойдеш някой ден
от зова ми покорен
престъпил моето леговище

дълбоко скрит е Звярът
сега съм господарят
но чувствам - в мене диша
ще дойдеш с твойта вяра
с целебната отвара
повярвай - всичко е излишно

когато се пробуди той
ще бъде кратък всеки бой
в мен чудовището ще убива
и няма мой и няма твой
то ще съсипе цял конвой
труповете техни ще изстиват

чувствам го дълбоко в мен
пари като лед студен
аз чувствам се като чудовище
иска ми се някой ден
щом сме с тебе насаме
да споделиш със мен отровата

Слабост

край тебе чувствам слабост
не искам пак да бъда слаб
усещането грабва
по малко ме ограбва
то реже моите крила

край теб усещам сила
която пари като лед
и тя ме би убила
и би ме тя смразила
не бе ли твоето поле

Не обичам да се мокря

не обичам да се мокря
не обичам и дъжда
и избявам всяка локва
сякаш ме лови ръжда

не обичам да се къпя
мразя всякаква вода
и добре тя струва скъпо
че нали е божи дар

не обичам да се мокря
не обичам лед и сняг
крия се под моя покрив
щом вали го удрям в бяг

Щит от лед

когато една жена създава щит от лед
не можеш ти да я докоснеш
над нея издига се невидимо поле
и пипнеш ли го ще те просне

когато една жена затръшне ти врата
не можеш другаде да чукаш
схвани ти че свършила за теб е любовта
не можеш я намери тука

Не съм поет

Зимата е в мене,
целият съм в лед,
думите студени...
Не са на поет!

Лято ме изпълва.
Топло е навред,
радост в мен покълва...
Но не на поет!

Пишат всички други,
имат те късмет...
Ще въртя аз струга,
щом не съм поет!

Огледало от елмаз

Пред мен стои вълшебно огледало
и оглеждам се във него аз...
то същността ми вярно е предало,
то - стъклото от елмаз.

Нежна съм като кошута,
като извор - чиста, аз,
дълго по света се лутах,
със сърце под чужда власт!

Обич в мен цъфти и зрее,
като лава - вряща, аз,
Слънцето във мен живее,
пускам го в света за вас!

Пред мен стои вълшебно огледало
и оглеждам се във него аз...
Виждам отвъд човешкото си тяло -
същество от лед и страст.

Ледена кралица

кажи ми ледена кралице
за мене нямаш ли искрица
любов гореща

след всяка среща
аз роня пак порой сълзици
за всички ледени кралици

Усещането за жена

Усещането за жена
във фейса ми дойде,
че зная аз, че си сама
ти ден след ден след ден...

зная, че рана голяма
ти криеш зад броня от лед,
зная, че рано остана
самичка във вихър свиреп...

Усещането за жена,
дойде само в чата,
заля ме то като вълна...

Добре, че съм ти приятел...

Когато те докосвам

Когато те докосвам,
гърдите пълни мед,
когато те целувам
топи се вечен лед
в душата.
Когато те прегръщам
сърцето ми препуска.
Когато си говорим
препълвам се със чувства.
Съдбата
събра ни -
нас двама
със рани,
тя блаженство обеща ни
с дни щастливи и желани...

Студена си

Студена си -

ръце от лед,

очи - елмази,

ти никой не обичаш

и никого не мразиш.

Ти ледна си

сърце от лед

в гърдите бие

в любов ти се заричам

сърцето си ти давам.

И ти отваряш дверите

на своя храм кристален

а той е пълен - ужас! -

с стъкленици

във тях сърца туптят

стотици

обречени

на студ и мраз

а ти вървиш със моето

в ръцете си

намираш мястото и спираш

отваряш стъкленицата

и поставяш там

сърцето ми

зад стъкло прозрачно

става здрачно

и сърцата затуптяват силно

те приветстват ме

кървят обилно

на устните с усмивка ледна

с очи безжални

ме оставяш да кървя със тях

И ти затваряш дверите

на своя храм кристален

преизпълнен с стъкленици

във които сърцата туптят

на момчетата стотици

за които била си светът

и моето също.

Хаос

Урагани от огън и лед,
вулкани, изригващи лава.
И вихър сред вихър свиреп...
Това във душата ми става!

Хаосът е вече отприщен
и не се спира пред нищо

Реките от лава изгарят
всичко по пътя си огнен,
а вихрите силни събарят
всички дървета от корен.

Хаосът е пуснат на воля
и играе си своята роля.

Душата е вече пустиня
и мъртво е всичко във нея
след огъня тя ще изстине
но слънцето пак ще я сгрее.

Че Хаосът е сила най-могъща,
но Воля има и душата също.

И ето -
в пустинята роди се чудно цвете
което
изчисти и земята и небето

Войната

Две армии. Ледените и Огнените. Едно последно сражение. То ще се състои днес, след броени минути. Всяка армия си има Водач. Военачалникът на Огнените призовава своите отвъдни богове на огнената стихия, а Военачалничката на Ледените забива ръце в снеговете на планината и зарежда от нея студеното си сърце.
Битката ще се води на едно равно поле, покрито със зелена трева и цъфнали храсти.
Двете армии се строяват и всичко притихва. Единственият звук е полюшването на тревите и храстите. Изведнъж пропява птичка.
Един път.
Два пъти.
Три пъти.
Рогът на Огнените, изкован в недрата на вулкана Етна, прогърмява над двете армии.
Следват го спиращите сърцето удари на ледените барабани.
Войните се втурват едни към други като стадо озверели бикове. Плът се среща с плът. Огнените вълни се блъскат в ледниците и наоколо захвърчават хиляди искри. Те изгарят всичко по пътя си като нажежена лава, тревата и храстите пламват като клечки, а наоколо се носи мирис на изгоряло. Постепенно устремът им е прекъснат от непоклатимите редици на Ледените, които ги спират и отблъскват като разпенени вълни при прибой. Рогът на Огнените прогърмява пак и те се хвърлят като огнени урагани срещу враговете си.
Битката се води с променлив успех вече около час. Нито една от страните не взема надмощие. Време е водачите да се включат.
Военачалникът се обгръща в огън, протяга ръце напред и след миг държи две плазмени кълба в ръцете си. Насочва ги към полесражението и от тях изригват стотици мълнии, които косят Ледените като презрели житни класове. Замирисва на озон.
Военачалничката също се окопитва и вдига ръце над главата си. В същия момент от планината се отделят хиляди ледени остриета и се забиват в телата на огнените, разкъсвайки ги като хищни зверове и гасейки жизнената им сила. Барабани отново загърмяват и изведнъж от небето се посипват ледени камъни, падащи над Огнените и смазващи ги. Редиците им намаляват.
Военачалничката, осъзнала, че времето й изтича, вдига поглед към небето и оттам задухват ледени ветрове, натрупват се градоносни облаци, а температурите падат с десетки градуси. Студът вече е осезаем.
По всичко личи, че Огнените ще изгубят битката. Тогава Военачалникът се решава на един драстичен и смел ход, който може да му осигури победата.
Той вдига ръце и се издига в небето, шептейки молитви към боговете си. Тогава, малко преди последният Огнен да угасне, стотици метеори прорязват облаците и се стоварват върху Ледените като дъжд. Огромните огнени кълба се разбиват в земята, правейки гигантски кратери.
Скоро на бойното поле не е останал никой, освен двамата Водачи.
Предстои най-тежкото. Двамата Военачалници се обвиват в защитни сфери и започват да се изтощават с плазмени кълба. След няколко минути разбират, че това няма ефект, затова насочват един към друг ледена и огнена вълна. Двете вълни се сблъскват и неутрализират.
Минава още час и тогава Военачалника разбира какво трябва да направи. Той черпи силата си от Боговете, а тя - от земята, значи за да я победи, той трябва да изгори ВСИЧКО.
Тогава Огнения забива ръце в земята и започва да топи всичко, докато стигне до земното ядро. Ледената просто стои и гледа безучастно. Огънят в недрата на земята е по-силен от всеки лед. Скоро всички вулкани изригват и Военачалничката губи силата си.
Тя затваря очи с последни стонове, а Огнения се надвесва над нея и казва: Бих те! След това един силен глас разцепва тишината:
- Деца, прибирайте се вече, време е за сън.

Всичко напусто е...

Всичко напусто е –
сълзите,
и раните...
увехна чувството,
изстинаха устните,
мечтите напусна ти…
бутайки под ред
лъжите,
забраните…
остави само лед.
Лед и мигове пропуснати…

Обичам те, защото...

Обичам те, защото си лоша.
Задето в сърцето ми забиваш
надълбоко ножа…
Обичам те, защото си отиваш.
Обичам те, защото си
високо…

Обичам те, защото ме боли.
Задето лицето ти във мене
вечно ще гори…
Обичам те, защото ми изменяш.
Обичам те, защото си
далечна…

Обичам те такава –
лоша,
далечна,
незрима…
Обичам те, защото ми донесе вечна зима.
Задето небето чернее над мен.
Обичам те заради вятъра студен.
Задето сърцето от болка замръзва.
Обичам те, защото няма ден…
Задето лицето ти ми се изплъзва
и не мога в зениците да го запазя.
Обичам те – не мога да те мразя…

Обичам те просто защото те има.