нося се към теб ураган съм цяла и във рокля бяла разпокъсана боса и с коса разпусната в безреда нося се към тебе досущ съм торнадо толкова съм млада щом достигна те ще те отнеса а после
звездите греят като малки лампички домати зреят със следи от лапички далеч далеч на стотици парсеци от род и дом ние - самораслеци без електрон сме йони атомни далеч далеч във мрак запратени
сънувах сън пак бях навън бях полужива и си отивах усетих аз че в този час в земята сива трупът изстива настъпи миг да сме сами и съм щастлива пръст ме покрива
мила ми сърничке
за мен ти си всичко
светла ми звездичке
ти си тъй различна
от другите глупачки
които търсят пачки
и скъпите играчки
за теб нищо не значат
искам да пиша за теб
но не мога
ръката ми спира
замлъква перото
никакви думи
не те заслужават
искам да пиша за теб
но не мога
без тебе съм в Ада
ти си ангел и Бога
От много време съм на сухо,
но ти не ме разбирай грешно -
стоя до късно като бухал...
и знаеш ли, дори е смешно -
работя, и лежа, все сдухан,
и вече нищо не е спешно:
дотук със стиховете кухи...
Познавам ги аз безпогрешно!
Смъртта ръката си студена
полага на моето рамо...
Подобно ален огнен пламък
потича по сините вени...
Възкръсват всичките ми рани
от болките несподелени.
Жал ми е за мене...
... а твойта обич обърка
всички мои системи
и мозъка ми разбърка
ражда странни поеми
направо ти ме побърка
губя усет за време
душата ми тихо мърка
като котенце дреме
сърцето нагоре хвърка
към теб скоро поемам
С тебе учим двама,
укрепваме си връзката,
(нищо друго няма)
и чакаме развръзката...
Търсим си квартира,
как ще стане, чудим се,
но се подразбира -
не ще сме на улицата!