Слънчогледи

Толкова са бледи
тези слънчогледи,
пръснати в безреда,
слънцето все гледат!

Толкова са живи
тез цветя красиви,
пълнят цели ниви...
Нощем те изстиват!

Толкова са свежи,
носят ни надежда!

Реката се носи

Реката се носи с пълно корито
и рони брега упорито,
дали така и ние не дълбаем
стените на поток безкраен?

Остров

намирам се на остров

край мене болка остра

залива бреговете

все тази болка светла

след отлива се губи

това е да си влюбен

Морето е притихнало

Морето е притихнало

като страшен звяр

ти негова царица си

пълен господар

прекланят ти се рибите

като пред олтар

морето е притихнало

Хубавице

Бога ми, та ти си смела!
Път писателски поела,
при сладката алтернатива
(туниката тъй ще ти отива!)
Бога ми, та ти си чиста!
В този свят, препълнен с глисти,
можеш да печелиш много,
(но на словото ти е залога!)
Бога ми, ти си всеотдайна,
а любовта ти е безкрайна!
Ти си силна, умна и прекрасна!
А си толкова толкова млада!
Тъй ще бъде и като пораснеш,
но ще има още да изстрадаш!
Подготви се...
Ще изстрадаш ти лъжи безброй
(но ще бъде лесно щом до теб е той)
Ще изстрадаш още злоба, злост
(тъй ще те посрещне всеки прост)
Ще изстрадаш и предателства
(скрити с маски на ласкателства)
Кротко с новите приятелства!
Ще изстрадаш много,
Хубавице...
Но не се тревожи,
отвори към света
невинните сини очи
и, пълна с мечти, усмихни се!

За какво пишете, поети?

За какво пишете, поети?
За сърдечни болки и страдания?
Отворете си очите!
Пишете за Сандо,
който проси във подлеза,
за Вяра пишете,
която рови по кофите,
загубила своята вяра напълно.
Пишете за пенсионерите,
които със стотина лева
купуват лекарства и хляб
и пак по левче дават при лекаря.
Не пишете стихове парфюмни,
на никой не му е до любов,
пишете гневни стихове -
като урагани буреломни,
които да срутят основите
на тази прогнила система.
Нека думите ви са юмруци
право на беззаконието в мутрата...
За това пишете,
и може и да ви четат след утре-то.