Животът те убива

Животът те убива
какъв изящен парадокс
Смъртта е по-красива
когато вярваш в някой Бог

Смъртта е по-изкусна
когато дава ти урок
Животът е изкуство
което има точен срок

Не мисля, че си приказно красива

не мисля че си приказно красива
но имаш чар
каквото и да сложиш ти отива
и пали жар
в душата моя чиста и свенлива

не мисля че си много находчива
но в мен пожар
направо клада палиш но съм жива
и господар
си ти - ти сладка моя самодиво

Змията е била отровна

през километрите докосвам те
текат като река въпросите
момиче нежно - душата ти е бяла
аз виждам я пред мене - гълъб
аз виждам я пред мене - облак
тя е прелестна и кръгла
тя е хубава и обла
тя е бяла и красива
и крилете ти отиват
ти си ангел
да
но с пранги
демон имаш покровител
демон - гаден зъл мъчител
и не си виновна ти
не си виновна
че змията е била отровна

Кажи ми мила моя

кажи ми мила моя
нима е грешно
да те хвана за ръка
да те прегърна
да те целуна нежно
просто ей така

кажи ми мила моя
защо се чувствам лош
щом трябва да те моля
за прекрасния разкош
на твойта бяла плът
млада и красива

кажи ми мила моя
нима не трепва плам
мъничък макар когато
те докосна по ръката
макар и вяло знам

кажи ми мила моя
на слънцето във зноя
и на вечерта в покоя
дали ще бъдеш моя

Принцът и розата

Край мен - космична пустота.
Живея си на мъничка планета.
С другарка - розичка една,
красиво, но и своенравно цвете!

Харесвам всички залези!
Те много са на моята планета.
А багрите им алени
топят се в хубостта на мойто цвете!

Макар и не титулован,
аз - принц - дойдох на вашата планета...

И отидох си с отровата,
при моето прекрасно диво цвете!

Аз съм малко срамежлива

- Аз съм малко срамежлива,
но ще разцъфна като цвете!
- Ти си приказно красива,
да видя искам цветовете!
- Но внимавай за бодлите,
случайно ти да не пострадаш!
- Щом се слеят те, душите,
ще пием двамата наслада!

Но пръстът убива...

Днес си ти щастлива -
гласът ти грее сякаш,
това ти отива,
заплатата си чакаш...

Днес си ти красива -
светът е хубав някак,
на песен избива,
макар да пееш рядко...

Днес се чувстваш жива,
но пръстът убива!

Красива ли съм?

- Красива ли съм?
- Не питай очите.
Питай сърцето.
Добра си, значи си красива.
- А умна ли съм?
- Не питай ушите.
Питай душата.
Докосваш ли я, значи си умна.
- Обичаш ли ме?
- Не ме питай днес.
Питай ме утре,
ако с мене останеш.

Хубавице

Бога ми, та ти си смела!
Път писателски поела,
при сладката алтернатива
(туниката тъй ще ти отива!)
Бога ми, та ти си чиста!
В този свят, препълнен с глисти,
можеш да печелиш много,
(но на словото ти е залога!)
Бога ми, ти си всеотдайна,
а любовта ти е безкрайна!
Ти си силна, умна и прекрасна!
А си толкова толкова млада!
Тъй ще бъде и като пораснеш,
но ще има още да изстрадаш!
Подготви се...
Ще изстрадаш ти лъжи безброй
(но ще бъде лесно щом до теб е той)
Ще изстрадаш още злоба, злост
(тъй ще те посрещне всеки прост)
Ще изстрадаш и предателства
(скрити с маски на ласкателства)
Кротко с новите приятелства!
Ще изстрадаш много,
Хубавице...
Но не се тревожи,
отвори към света
невинните сини очи
и, пълна с мечти, усмихни се!

Коте пухкаво...

Коте пухкаво и мило,
птиче бяло, пъстрокрило,
ще пораснеш чуден лебед;
като цвете тънкостебло -
ти си нежна и красива,
раснеш с плевел и коприва...

Самодива

твойта красота опива
мила малка самодива
твоите очи красиви
твоите коси червени
палят силен огън в мене
твоите очи красиви
пълни с светлина и живи

твойте пръсти бели нежни
маниерите небрежни
твоите очи безбрежни
твойте ириси зелени
палят силен огън в мене
твоите очи безбрежни
страсти палят безнадеждни