Ти си отрова

Ти си отрова...

потѐче във вените
с кръвта ми се смеси
и без вдъхновение
родиха се песни

родиха се песни
- красиви видения -
на чудна принцеса
горяща за мене

... вече готова ...

да мъчиш и страдаш
и аз - покрай тебе -
душата ти млада
поражда вълшебство

поражда вълшебство
и плътски наслади
ще бъдат потребни
да носят те радост

... в огън любовен!

Когато егото ти те поглъща

когато егото ти те поглъща
и уж различна си
а си една и съща
когато искаш да си най-велика
така изглежда но
от теб отрова блика

когато егото те заслепява
блести пред тебе тя -
жадуваната слава
когато егото ти те поглъща
един е само който
разбира те и те прегръща

Облаците сиви

... а облаците горе сиви
резонират си с душата ми
по устните следи горчиви
на отрова са зачатъци

... сърцето покорено тлее
вместо огън бял да ръси то
в гърдите нещо грозно зрее
с бурите и земетръсите

Бившите любови

снощи танцувах до късно
танцувах аз на гроба
на бившите любови

снощи ми беше весело
и пеех на песните
на обичи есенни

снощи сънувах звездите
изцеждах отровата
на бившите любови

(течеше със сълзѝте)

остана надеждата

Не искам да те наранявам

не искам да те наранявам
наистина не искам
за нищо ти не си виновен
е може би за нещо
че остави я с отровата
си да работи вещо

не искам да те наранявам
но си помежду ни
нямаш никаква вина ти
е може би за нещо
че остави ми съдбата
в ръцете й зловещи

Кълбо от ярост

кълбо от ярост във гърдите
като диск на Супернова
с огъня изгарящ на звездите
и изпълнено с ОТРОВА

в мен е то и ме разяжда
както желязото киселина
и усещам знойна жажда
да убивам да ломя

кълбо от гняв жесток във мене
като дупка черна в мрака
ще погълне цялата Вселена
като паст на хищен дракон

Обичай!

Присъдата ми ти изрече:
Обичай!
Обичай и ще бъдеш вечен!
Обичай!
Обичай - днес до ден далечен!
Обичай:
Присъдата ми ти изрече!

Обичай...
Отровата от мен изтече!
Обичай...
Животът има смисъл вече!

Ти си зъмя

ти си зъмя ти си отрова

тази земя

за тебе е нова

хала си ти лоша прокоба

всички мечти

съсипваш със злоба

Лекуваш ме, Поезийо

лекуваш ме ти Поезийо
всички рани зарастват
понякога глезиш ме
друг път ме разпваш
на кръста

щом седна аз пред листа
усещам твоята сила
по самолетна писта
излита мисъл стокрила
в небето

всичката болка минава
и няма вече отрова
само ти винаги даваш
най-чистата любов
безусловна

На две ще разкъсам сърцето

аз на две ще разкъсам сърцето
да не чувства горкото
в дън земя ще заровя душата
защото

не искам да бъдеш във нея
иззидана
не искам за тебе да пея
да те виждам аз

но вече е късно
тече във вените отровата
сега няма спасение
и раждат се чувства любовни

да вече е късно
двама със тебе сме цяло
и цял живот търсил съм
душа като твоята бяла

Самотата е наставница сурова

самотата е наставница сурова
тя налива вените с отрова
тя живота твой съсипва
и душата ти разсипва
не помага ни молитва
ни молбата
зла съдбата
ти към тъмното залитваш
но най-лошото е всъщност
че под нежната й външност
крие се ужасна мъка
крие се неясен пъкъл

По ALICE COOPER - POISON

един поглед може да убие
моята болка - твоя радост
и не мога никак да се скрия
твоята младост
носи наслада

искам да те обичам
но по-добре да не пипам
на агънце приличаш
но защо кръвта ми кипва

ти си отрова да убиеш готова
понякога искам да те нараня
само за да изкрещиш моето име
и пада над очите мои мараня
кръвта ти е студена като зима
като ледник твоята любов е

искам да те обичам
но по-добре да не пипам
да си мое момиче
значи с мъст да ме обсипеш

един поглед може да погуби
моята болка - твоя радост
ти си дрога колко ти ми струваш
твоята младост
за мен награда

Стой далеч от мене

стой далеч от мене
аз съм вещица
сирена
горгона
самодива
в мен отровата прелива
щом докоснеш ме
ще страдаш
аз съм млада
вечно млада
при мене идваш за наслада
аз съм кучка дива
мога да ти донеса
много чудеса
мога и живота ти да взема
избирай хайде
няма време

Годишнина

Дванайсет месеца познанство,
колко пъти любовта убивах?
Нарочно, с тъпо постоянство
гълтах пак отровата горчива...

Дванайсет месеца познанство -
колко тайни ти споделях лични,
увлечен в своето пиянство,
клех се колко много те обичам...

Дванайсет месеца познанство -
как родиха три красиви рожби!
Родени в болка, окаянство,
те разкриха моите заложби!

Дванайсет месеца познанство,
опитвам да ти дам пространство...

Принцът и розата

Край мен - космична пустота.
Живея си на мъничка планета.
С другарка - розичка една,
красиво, но и своенравно цвете!

Харесвам всички залези!
Те много са на моята планета.
А багрите им алени
топят се в хубостта на мойто цвете!

Макар и не титулован,
аз - принц - дойдох на вашата планета...

И отидох си с отровата,
при моето прекрасно диво цвете!

Работа нова

Вече два дни на работа нова,
а във вените тече отрова -
"Няма да се справиш, няма,
глътка е за теб голяма!"
Но дълбоко в тебе нещо,
от сърцето ти горещо
шепти ти - "Ще се справиш!
Ще се справиш даже вещо!"
Страха не ще оставиш
мислите чисти да трови...
Знай, за това си готова!

Да те докосна..

да те докосна
но как
делят ни километри
да те достигна
не мога аз
освен със слово
в сърцето ми отрова
потича
болката е толкова сурова
разсича
душата на парчета
далеч си
на стотици километри
нима има за любов предели
щом сърцата ни в едно са вплели
свойте мисли и мечти и цели

По ET на Кети Пери - Отрова

погледни ме
очите изгори
до самата ретина
докосни ме
и нека да боли
болката променя ме

целуни ме
вкарай вируса във мене
вцепени ме
като лед да съм студена

твоите очи
са езера от огън
и във тях личи
кога ми казваш сбогом

но моля те недей
не си отивай
сърцето завладей
кръвта опитай
душата омърси
със твоята отрова
света ми разтърси
за края съм готова

Със поглед ти...

Със поглед ти очите ми прогаряш
до нервите оголени.
С усмивка във душата ми отваряш
врати към чудни спомени.

Прокарвам пръсти през косите твои -
остават грозни белези.
"Не ме докосвай, по-далече..." - молиш, -
но наркотик за мене си.

Целувам те по огнените устни -
по тях тече отровата...
Мълвя, доде живота ме напуска:
"Кра-си-ва и су-ро-ва си..."


Написано по следните два кратки разказа:

Огън

Тя