EVA - discord

ти беше извор
ти беше истина

ти беше избор
ти беше искана

но днеска ножа ти
заби във кожата

кърви сърцето ми
съдби преплетени

сега разкъсани
и твърде късно е

за думи нежни и
умря надеждата

сега е мъката
и рай и пъкъла

ти беше муза
ти бе богинята

сега е пустош
и рана зинала

Болка безсмислена

болка безсмислена
по листите плиснала
мъка измъчена
от пъкъла връчена

черни - каверните -
вчера очернени
в мрака разплакани
чакат те дракони

вият стихиите
пият магията
зная че раят е
край на омаята

Ще чакам

ще чакам
а живота ще минава
ще чакам
но не пари и слава
ще чакам теб
красива непозната
ще чакам теб
да ми спасиш душата
да запълниш
дупката във мене
да покълне
огненото семе
да погълне
всичко зло и мъка

стига вече пъкъл!

затова ще чакам
колкото е нужно
щом изчезне мракът
нежно ще те гушна!

112

сто и дванадесет
моля ви елате
демонът от ада взе
в пъкъла душата

сто и дванадесет
моля помогнете
звярът зъл разяде се
късайки сърцето

сто и дванадесет
вече стана късно
мъката ми радост е
щастието втръсва

Дай ми

дай ми болка
дай ми мъка
чувство някакво поне
твърде дълго
този пъкъл
срива ме на колене!

дай ми нежност
дай ми сила
нека се роди любов
и надежда
лекокрила
ме повика с птичи зов!

Пещера

аз съм пещера
в дълбините мои
в земните недра
се водят двубои
с някои добра
на други нося смърт
мине ли през мене
твоят път
ще видиш чудеса
далеч от небеса
далеч от светлини
са мойте дълбини

аз съм пещера
спусни се в мене
всяко съмнение
ще се разсее
всичко бледнее
което си виждал
в мене иззидан
е целият свят
ела виж пъкъла
слез в моя АД!

Можеш ли от нищото

можеш ли от нищото
нещо да измъкнеш
можеш ли излишното
в него да изтръгнеш
огъня да вдишаш ти
който ражда пъкъл
всичко да напишеш и
вкусил смъртна мъка

осъзнал че си се лъгал
да умреш във някой ъгъл

Опитвам се горко да плача

опитвам горко да плача
додето скрива ме здрачът
замахва с брадва палачът

и удря напразно дръвника
на демони чува се кикот
аз глътнал съм сякаш езика

не мога и дума да кажа
понявга съдбата с виражи
те храни с любовни миражи

додето се пръснеш от мъка
животът ти става на пъкъл
и свиваш се в тъмния ъгъл

разбираш ти как си се лъгал

и можеш само да плачеш
но трябва смело да крачиш
за някой всичко ти значиш!

Всемирната мъка

на гърдите ми звяр тежък лежи
в душата - всемирната мъка -
и защо ли тъй животът тежи
защо ли са дните ми пъкъл?

от очите текат горки сълзи
кога ли ще свърши тъгата
към сърцето ми отрова пълзи
защо е тъй лоша съдбата!

Момиче от огън

момиче от огън, мечтите изгаряш
докоснеш ли - пепел
след тебе оставяш

момиче от огън, ни млада ни стара
погледнеш ли - двери
на пъкъл отваряш

момиче от огън, от болка ридая
постой още малко
бъди с мен до края

Самотата е наставница сурова

самотата е наставница сурова
тя налива вените с отрова
тя живота твой съсипва
и душата ти разсипва
не помага ни молитва
ни молбата
зла съдбата
ти към тъмното залитваш
но най-лошото е всъщност
че под нежната й външност
крие се ужасна мъка
крие се неясен пъкъл

Пареща болка

пареща болка в сърцето клокочи
демонът кървав душата ми лочи
трови дните непреходна мъка
всеки миг аз пропадам във пъкъл

във гърди вулкан огнен изригва
с треперещи устни крещя стига
мракът всичко светло закрива
моят дух до гибел изстива

Какво си ти?

Какво си ти? Разкрий се, Болко!
Още колко ще ме мъчиш, КОЛКО!
Разтвори пастта си жадна, хищна,
със теб съм всичко,
без теб съм нищо!

Какво си ти? Покажи се, Мъко!
Още колко ще съм в твоя ПЪКЪЛ!
Разпери крилете жилести и остри,
имам да задавам
хиляди въпроси!
Какво си ти? Без теб ме няма!

Или всичко е измама!?