На Маришка и Краси

Приятели любими мои,
от колко знаем се - от век?
Преминахме със вас двубои
и зимни тежки студове!

Желая ви любов и здраве
и още хиляди неща!
На теб - късмет и земна слава!
На него - работа на щат!

На малките - усмивки мили -
и радост, пакости, игри!
И много цели покорили -
в очите огън да гори!

Не искам много - даже нищо -
освен да бъдете до мен...
И аз до вас - чат-пат да пиша -
затоплил ледения ден!

Ще чакам

ще чакам
а живота ще минава
ще чакам
но не пари и слава
ще чакам теб
красива непозната
ще чакам теб
да ми спасиш душата
да запълниш
дупката във мене
да покълне
огненото семе
да погълне
всичко зло и мъка

стига вече пъкъл!

затова ще чакам
колкото е нужно
щом изчезне мракът
нежно ще те гушна!

Кому е нужна слава

"Изкуството е вечно!
Изкуството свещено!"

а кой ви каза че не може
да пишеме безбожно
а кой ви каза че не бива
творбите ни красиви
да бъдат тренировки
любовни
философски
за други подготовка

а кой ви каза че не може
да пишем много лошо
а кой ви каза и че трябва
стихът експерт да грабва


И сигурно ще ни забравят...
Но кому е нужна слава,
щом може да се забавлява!?

Когато егото ти те поглъща

когато егото ти те поглъща
и уж различна си
а си една и съща
когато искаш да си най-велика
така изглежда но
от теб отрова блика

когато егото те заслепява
блести пред тебе тя -
жадуваната слава
когато егото ти те поглъща
един е само който
разбира те и те прегръща

Блудница

Какво от мене искаш, блуднице,
та всеки ден ме прелъстяваш?
Съсипа всичко в мене. Чудя се
защо ли продължаваш.

Какво от мене искаш, блуднице,
та всеки ден ме обладаваш?
Душата ми е цяла лудница,
но кой съм аз тогава?

Какво от мене искаш, блуднице,
та всеки ден ме покоряваш?
Ще дойде миг и аз - пробудил се -
ще търся свойта слава!

По-силно е от мене

Какво да правя - по-силно е от мене!
И не за слава. Съдбата не променя.

Лекува всичко - най-кървавите рани!
Така обичам. Така подавам длани.

И дар сърдечен най-прелестен създава!
Той крие вечност. И почит заслужава.

Какво да правя - по-силно е от мене!
Ще продължавам... Творец съм на вселени.

Вахта е да обичам

Той още пише...
Какво да го правим?

Нека въздиша
по чакана слава...

Така вреди си...
Какво ни остава?

Да резнем всички
жени - да забрави!

...


Така не става
намира си нови!

И продължава
да ражда любови!

Тогаз в ума му
"любов" да изтрием!

И таз измама
открива с магия!

...


Дяволи малки
тъй сте ми жалки

как не разбрахте
до край ще пиша

нямам си яхта
тя е излишна

само че вахта
е да обичам!

Раната боли

Раната боли.
Белегът остава.
Преходна, нали,
земната е слава?

Раната боли.
Всичко отминава.
Преходна, нали,
земната е слава?

Раната боли.
Хич не съжалявам.
Питам се дали
после продължава...

Въртя се в кръг

въртя се в кръг
и щом опитам да избягам
стрела и лък
огъвам и разтягам
и после изстрел
и далеч съм от десетката
такава истина
че солена ми е сметката

въртя се в кръг
и щом затичам се направо
един недъг
препречва земната ми слава

Съставка

съдържаш ценната съставка
на всичко живо на света
и правя вече съпоставка
как силно действа любовта

(когато трябва да обичаш
даже само от инат
или любимото момиче
е целият ти свят

когато трябва да забравиш
ей така дори напук
защото той не заслужава
и пълен е боклук)

Твореца тя как вдъхновява
творбите пълни с красота
как носи му безкрайна слава
душата грее в чистота

Най-светлия от празниците

на най-светлия от празниците
ангелската светлина огрява
и забравяме омразата
в името на Неговата слава

на най-чистия от празниците
милостта Му вечна ще измолим
и доброто ще запазим
става днес духът ни смел и волен

Над мене облаци се вият

над мене облаци се вият
вълци диви вият
на дъжд е времето обаче
аз във здрача крача

навлизам във гората тъмна
навярно там и ще осъмна
сам и от всички ви забравен
далеч от земна слава

над мене виснат короните
вятърът листите гони
пътят потъва във здрача
по него крача и плача

Аз какво да ти предложа

Аз какво да ти предложа?
Ложе?
Може!
Да лежиш на мойта кожа...


Аз какво ти подарявам?
Слава?
Плява!
И сама ти Сътворяваш...


Аз какво от теб да искам?
Близост?
Изход!
Ти да бъдеш моят изток!

Великите

Какво се случва със Великите?
Набива ги Дявол на пиката
додето още са живи
дали са щастливи?
Със пиката в задника
от сутрин до заника?
Едва ли?
Това ли
наистина чака Великите?
На дяволите пиките -
слава, богатство, наркотици, разврат...
Дали във този свят
покварен и злобен
за да остане от тебе някакъв спомен
да продадеш душата си
трябва да си склонен.