Вървим през гората

вървим през гората
по хълма стръмен
струи светлината
съмва се

лъчите докосват
нежно лицата ни
тревите росни
милват нозете

вървим през гората
избухват чувства
струи светлината
утро е

Залязва слънцето

залязва слънцето залязва
цветовете приласкава
в свойта пазва
и нищо светло не остава
тогава
едно човече забелязва
луната бяла островърха
под нея птица черна пърха
а на земята
като язви
разположени селата
спят гората планината
някой тихичко разказва
как без слънцето израства
черно-бяла тъмнината
и изчезва всеки цвят
от този шарен светъл свят!

Над мене облаци се вият

над мене облаци се вият
вълци диви вият
на дъжд е времето обаче
аз във здрача крача

навлизам във гората тъмна
навярно там и ще осъмна
сам и от всички ви забравен
далеч от земна слава

над мене виснат короните
вятърът листите гони
пътят потъва във здрача
по него крача и плача

Намирам се в гора

Намирам се в гора.
Наоколо - дървета.
Не ще да разбера
защо е тук сърцето...

Намирам се в гора.
И няма нийде изход.
Май тук ще си умра.
Защото ти си близко!

Гората

цял живот се лутам
из гората от въпроси
даже за минута
истината не докоснах

цял живот блуждая
из гората от проблеми
от любов в омая
всички те ми стават теми

цял живот аз крача
из гора от скрити рани
и кървя и плача
мила все за любовта ни