Рани отворени

през раните отворени
нахлуват мисли
- спомени -
кървящи и отровени

светът бе зъл
- жесток -
не станах вълк
- далече Бог -
от мене е

животът в мрак
- вина -
е моят знак
а ти - Жена! -
спасение

в очите ми стъписани
спят мъки
- ненаписани -
на болка съм орисан

Колко хиляди

колко хиляди тайни
пази душата
малко обич ти дай ми
не чакай отплата

колко хиляди рани
пази сърцето
с две разтворени длани
помилвай лицето

колко хиляди думи
пазят устните нежни
малък плам помежду ни
и целувки копнежни

Пролет плодоносна

косите ти се спускат
- водопади речни -
те палят силни чувства
- чувства вечни -

очите ти изгарят
- две звезди горящи -
те раните отварят
- с тях и жажда -

когато те докосна
в мен разцъфва пролет
тя: - Пролет плодоносна -
ражда воля

ТЯ

простирам длани разранени
и нищо не улавям днес
защо сте тъй далеч от мене
вий - жени със чест?

дълбоки раните раздрани
кървят по белия паваж
тече кръвта и ще остане
диря от слова!

защо не идва ТЯ да ме спаси
и да превърже зейналите рани
проронила и няколко сълзи
до мене твърдо да застане?

защо не идва да целуне ТЯ
челόто ми нагънато от мисли
и после сред поляна от цветя
да ме научи да я ИСКАМ...

По RHCP - Road Trippin'

сини - очите ти усмихват се -
те слънцето горещо отразяват
сини - в очите греят стихове -
невинните хлапета покоряват

да изпием двамата звездите
да откраднем нашата посока
покорили скуката на дните
на живота слели се с потока

ние вливаме се в океана
там очите ти са сини рани!

Ослепял от светлина

Ослепял от светлина,
кървя от хилядите рани.
Оглушал от тишина,
протягам разранени длани.

И, запратен в тъмнина,
умирам в черните юдоли.
О, спаси ме - ти, Жена! -
от ада мой, горещо моля!

Към всички братя и сестри

протягам длани виртуални
към всички братя и сестри
в затворите кристални
на дните ви банални
аз зная - огън бял гори!

днес чувам тежките окови
те спират всеки порив смел
светът жестоко трови
другарства и любови
и няма смисъл всяка цел!

ах вижте истинските рани
прекрасни братя и сестри
с желязо са надрани
душѝ сърца и длани
угасват светлите искри!

помнете - ние сме човеци! -
а не машини без душа
да счупите решетките
на ледените клетки
навярно е последен шанс!

Писна ми

писна ми от скръб и мъка
нито крал съм нито лъгал
с какво заслужих тази участ?
писна ми от кръв и рани
никой не протяга длани
и помощ няма да получа!

писна ми все сам да бъда
тежка е това присъда
с какво заслужих тази орис?
писна ми да съм обречен
черен - всеки стих изречен -
света описвам скрит в затвора

писна ми да съм различен
от всички други хора
да боли щом заобичам
а още повече -
когато свърши скоро!

От ума си те гоня

от ума си те гоня
а ти ми се плезиш
само хубави спомени
и капки поезия
от теб са останали
кръв капе от раните

от ума си те гоня
а ти ми се глезиш
пък светът тъй огромен е
и мъничка песен
за теб е останала
разказват я дланите

Кръвта народна

което трябва - ще се случи
което не - то никога не става
живот - озъбено зло куче -
се зъби в злополучната държава

отгоре политици тъпи
съсипват си народа с лакомия
а става всичко много скъпо
и щом глада голям настъпи
ви питам - ще търпим ли ние?

което трябва - ще се случи
което не - то няма как да стане
не давайте вампир да смуче
кръвта народна от кървящи рани!

Навярно съм досаден

навярно съм досаден
връзка щом не задържах
поет треторазряден
тънещ в глупав страх

"кажи ми днес затвора
още ли държи те в плен
и впил се в същи хора
караш ден след ден?"

навярно съм и странен
повече от всеки друг
душата пълна с рани
кървав сак с боклук

"кажи ми ти кога ще
тръгнеш смело пак напред
и в твойто настояще
мракът ще умре!"

навярно имам сили
греещи във мен слънца
решетките стопили
стигат те сърца

Хаос

Хаос е твоето име
и всички пред теб коленѝчат
нявга живота спаси ми
но днеска светът е различен

Хаос е твоята същност
и никой не може да схване
болка за теб е присъща
лекуваш я с кървави рани

Хаос си ти завещала
на своите мънички рожби
носят те мъката цяла
световна и много заложби

Виж ме

Виж ме! Смея се, нали?
И пиша веселите думи.
Но отвътре ме боли!
И рани имам. От куршуми.

Виж ме! Сякаш съм наред.
И с огън пълни са словата.
Но във мен - кристали лед.
Кърви от студ сега душата!

Виж ме! В нежните очи.
Разкъсва демон зъл отвътре.
Външно нищо не личи.
Но всичко в мен е вече мъртво.

Когато на възел

когато на възел
увит си и стенеш
съдбата е пъзел
и нямаш миг време
ти път да намериш
от болка трепериш
и мъка зловеща
а рани разкъсват
плътта ти злочеста
но вече е късно
и няма надежда
отдавна си мъртъв
жив само изглеждаш

Приятел

кому е нужен днес приятел
бих казал аз - на всеки
когато духа силен вятър
по дългите пътеки
когато раните в душата
не можеш да прикриеш
тогава твоят скъп приятел
лекува те с магия

Вървя

Вървя.
А пътят става мрачен.
Покрѝва всичко здрачът
с наметалото от мрак.

Кървя.
Очите - рани. Плача.
Ранѐн от злото крача
и разкъсан страдам пак.

Живях.
Умирам днес обаче.
И няма вече начин,
и не зная вече как...

в тоз свят
на светло да изляза.
Изглежда съм белязан
аз от дяволския знак!

Благодаря ви жени

благодаря ви жени:
колежки
другарки
любими
благодаря че ви има!

някоя щом ме ранѝ
и друга с топли длани
лекува мойте рани

няма болка непростима!

завалѝ ли сняг - сланѝ
във моята градина
и топят го добрини
от вас - жени любими!

благодаря ви жени
през дните студени
че бяхте до мене
ту бурни вълнѝ
ту пусти поля
гори проходими
дарихте крила
на моите рими

благодаря ви жени
благодаря че ви има!

Залеза обагрен във алено

залеза обагрен във алено
гледаме двамата
огъня изпратен от Бога ни
пали в нас раните

мрака чер посрещаме чакан е
гълта той аленото
кладите среднощни на младите
вече запалени са

в черната нощ без лицемерие
слепи сме двамата
в тъмното - то бездна бездънна е -
гледаме с дланите

Копнея да ме приласкаеш

копнея да ме приласкаеш
докосни ме нежно
навярно ти отдавна знаеш
че в душата ми е снежно

жадувам пак да ме помилваш
с твойте меки длани
посрещаш ме с добра усмивка
и зарастват всички рани

Жени

защо сте толкова красиви
че в нас отваряте рани
плодовити сте като ниви
на гърдите ви почиваме
и с живота си ви браним

защо сте толкова отровни
че в нас убивате всичко
и сигурно не сте виновни
за чувствата любовни
на които ни обричате

защо сте толкоз непокорни
че не можем да ви вържем
юздите дърпате безспорно
с целувките си животворни
които давате ни бърже