Моя любима

моя любима
в тебе се сливат стотици
тебе те има
в образи ярки на жрици
принцеси, кралици...

моя любима
в тебе живеят красиви
незабравими
образи на самодиви
русалки и нимфи...

моя любима
в тебе се раждат и бъдни
дами без име
тегнат те като присъди
и водят по пътя

Жени

защо сте толкова красиви
че в нас отваряте рани
плодовити сте като ниви
на гърдите ви почиваме
и с живота си ви браним

защо сте толкова отровни
че в нас убивате всичко
и сигурно не сте виновни
за чувствата любовни
на които ни обричате

защо сте толкоз непокорни
че не можем да ви вържем
юздите дърпате безспорно
с целувките си животворни
които давате ни бърже

Толкова те чаках

толкова те чаках
не съзнавах досега
колко ми е важна
твойта нежна топлота

толкова те чаках
че забравил бях почти
колко са красиви
твойте весели очи

толкова те чаках
но запомнил съм добре
яркото червило
на лукавото лице

Дано сте щастливи!

На картинките виждам
принцове и принцеси
или ми се привижда,
а конете къде са?
На снимки засмени
деца и големи,
и всички красиви...
Дано сте щастливи!

Белия гълъб

Каквото и за тебе да напиша,
колкото и думите да са красиви,
не могат те да се сравняват даже
с чертите меки и очите твои ясни...
колко мъка скрита в ириси кафяви
колко всеотдайност носят тез ръце
как от обич твоята душа прелива
видя ли някой?
Някой даде ли ти нещо?
Миг любов?
Една сълза?
Прегръдка тиха?
Стих?
Нека този стих да ти напомня -
доброто не стои във тайна дълго,
а душа красива среща сродна,
щом прати високо белия гълъб...

Момичета

Момичета красиви!
Момичета прекрасни!
Вървите в дните сиви
с очите светли, ясни!

Момичета добрички!
Момичета и лоши...
Обичам просто всички
в самотните си нощи!

Ах, как искам аз душите
на всички да изчистя,
с мъката и със сълзите
пропили тези листи...

От света да ви запазя,
който черни и покваря,
и от злоба и омраза
по-далеч да ви закарам!

Момичета красиви!
Момичета прекрасни!
Бъдете вечно живи!
Без вас ще е ужасно!