И капна сълза

и капна сълза
от дива лоза
върху ми и натъжѝ ме
аз пийнах роса
тя в мене пося
тъгите неутешими

потърсих любов
във нежния зов
на скръбни мили девици
и в техния стон
кънтеше тих тон
на болни мръзнещи птици

тогава познах
и първия грях
и дълго дълго го чувствах
и в мене изгря
красива зора
погали тъмната пустош

Зора и мрак

сутрин е
по листата капчици роса
утрото плакало е
безутешно
стичат се сълза подир сълза
утрото чакало е
цяла вечност
луната да целуне пак
но няма как!
луната свети в мрак
а утрото е светлина
и няма как!
зора и мрак
да допрат ръка

сутрин е - блести зора
по листата капчици роса
като утрото и аз
чакам да целуна пак
луната но съм сам
и редя сълза подир сълза
но няма как!
зора и мрак
да допрат ръка

Капна от небе сълза

капна от небе сълза
и превърна се в роса
по листата жадни
тъй и ти сълзица бе
и от синьото небе
на земята падна

На слънцето перчема рус

На слънцето перчема рус
се отразява във водата,
опитвам на шега на вкус -
солена е като сълзата!

Бяла роза

... искам аз от огъня да те изтръгна
и когато твоето сърце овлъгне,
да засея там любов и грижа,
да говоря тихо и да пиша...
за да се роди в душата
роза бяла със сълзата!

Капка роса

поглъща те сутрин мъглата
превръщаш се в капка роса
докосваш ти нежно цветята
със свойта сребриста сълза

Белия гълъб

Каквото и за тебе да напиша,
колкото и думите да са красиви,
не могат те да се сравняват даже
с чертите меки и очите твои ясни...
колко мъка скрита в ириси кафяви
колко всеотдайност носят тез ръце
как от обич твоята душа прелива
видя ли някой?
Някой даде ли ти нещо?
Миг любов?
Една сълза?
Прегръдка тиха?
Стих?
Нека този стих да ти напомня -
доброто не стои във тайна дълго,
а душа красива среща сродна,
щом прати високо белия гълъб...

Ирисите изумрудени

Седиш пред мене на екрана -
усмихваш се потайно,
гласчето ти е мило...
Как искам цял да се изгубя
в усмивката омайна
потънал и безсилен.

Безсилен съм когато
започнеш да говориш;
с гласчето си в главата
Вселени ще отвориш...
родени в чистотата
на ирисите изумрудени
изплакнати в сълзата
на твоите очи учудени.

Умът ми просто не побира...

Умът ми просто не побира
колко си мила и добра.
Дори не трябва да разбираш
защо за героиня те избрах.

Умът ми просто не побира
как стана ти заместник-кмет,
че, казват, кмет не се избира,
той с далавери се навира
и е от всички най-проклет.

Всичко, което знам за тебе -
то противоречи с това.
Ти на хора си потребна,
а пък стъпките - вълшебни -
замайват не една глава.

Всичко, което знам за теб е,
че чиста си като сълза,
че имаш грация на лебед
и нежността на клонка от лоза.