и капна сълза
от дива лоза
върху ми и натъжѝ ме
аз пийнах роса
тя в мене пося
тъгите неутешими
потърсих любов
във нежния зов
на скръбни мили девици
и в техния стон
кънтеше тих тон
на болни мръзнещи птици
тогава познах
и първия грях
и дълго дълго го чувствах
и в мене изгря
красива зора
погали тъмната пустош
Няма коментари:
Публикуване на коментар