И капна сълза

и капна сълза
от дива лоза
върху ми и натъжѝ ме
аз пийнах роса
тя в мене пося
тъгите неутешими

потърсих любов
във нежния зов
на скръбни мили девици
и в техния стон
кънтеше тих тон
на болни мръзнещи птици

тогава познах
и първия грях
и дълго дълго го чувствах
и в мене изгря
красива зора
погали тъмната пустош

Умът ми просто не побира...

Умът ми просто не побира
колко си мила и добра.
Дори не трябва да разбираш
защо за героиня те избрах.

Умът ми просто не побира
как стана ти заместник-кмет,
че, казват, кмет не се избира,
той с далавери се навира
и е от всички най-проклет.

Всичко, което знам за тебе -
то противоречи с това.
Ти на хора си потребна,
а пък стъпките - вълшебни -
замайват не една глава.

Всичко, което знам за теб е,
че чиста си като сълза,
че имаш грация на лебед
и нежността на клонка от лоза.