И капна сълза

и капна сълза
от дива лоза
върху ми и натъжѝ ме
аз пийнах роса
тя в мене пося
тъгите неутешими

потърсих любов
във нежния зов
на скръбни мили девици
и в техния стон
кънтеше тих тон
на болни мръзнещи птици

тогава познах
и първия грях
и дълго дълго го чувствах
и в мене изгря
красива зора
погали тъмната пустош

Морето

морето днес е божествено
а твоето тяло - тъй женствено
и нека замлъкнат езиците
свободни сме ний като птиците

защо са ни нужни и дрехите
хвърляй ги заедно със чехлите
и нека попиват телата ни
лъчите горещи на лятото

Летят ята

летят ята от прелетни птици
над ниви с ръж и пшеница
лъчи наливат сок в класовете
тук-там цъфти нежно цвете

щом скоро дойде знойното лято
ще жънем ние житата
и смлени на брашно както трябва
на нас донасят те хляба

Ледът по листата

ледът полепнал по листата
на капчици малки топи се
пропива бавно във клетките
с докосване ледено

и плачат тъжно листите
че раничко дошла е зимата
преди да навлекат палтата
и да се скрият под земята

ледът полепнал по листата
на капчици малки топи се
и се превръща във водата
от която ще пият птици

Листата са нежни и алени

ЕСЕНЕН ЕТЮД

листата са нежни и алени
горят като клади запалени
и капят в голямото езеро
и стапят се в чиста поезия

дошли са дните тук есенни
красиви и песенни
и носят мъгливите утрини
допират се устните

и птиците гонещи вятъра
и древният зов на земята ни
тук всичко е обич и ние сме
във центъра бял на магиите

Разходка в гората

сред дървета се разхождам
но покрива всичко здрачът
от разходката ми нощна
във която ме провожда
мракът - моят спътник мрачен

чувам птичи песни звучни
но не виждам аз певците
питам се и как се случи
в този студ ужасен - кучи -
из гората да се скитам

образ лунен през листата
ту прозира ту изчезва

сякаш в приказка краката
движат се и беж - нататък
към поляна многозвездна

и излизам на широко
дето вижда се небето
няма облаче наоколо
сводът грее отвисоко
спира сякаш и сърцето

тази хубост упоява
покорѐн събираш длани
за молитва и тогава
ти Вселената прославяш
че с любов в Нощта събра ни

Водна стихия

Водна стихия - хиляди кубици,
изсипва се върху брега.
Чайките - свирепи птици,
владетели са те сега!

Спускат се надолу - хващат улов,
обречен е и без това.
Някога се случва нулев,
ала е днес добър лова!

Чисти небеса

С теб лежим под чисти небеса,
в нощ такава стават чудеса -
пеят птици, шушнат дървеса!

Сливаме тела под небосвода -
както на звездите водорода
стават част от цялата природа!

Обичам те до болка и до смърт!
Но зная и че трябва да съм твърд!
Далеч е още общият ни път!

Сега сме млади, търсим наслади!
Не мислим много, няма тревоги!
Животът сладък, кеф до припадък!

Дроплите

Уплашени от воплите
на измъчената ми душа,
отлитат бързо дроплите
и към топло зимата летят...

Примамени от житото
на последния ми земен ден,
се връщат вече птиците -
да му се порадват те със мен.

Тишина. И мрак.

Тишина. И мрак.
Сама в тъмната стая.
Не искам.
Не зная.
Просто съм.
Тежък сън,
полепен по ресниците.
Умрели птици.
Хиляди.
"Милите..."
Тишина. И мрак.
Разширени - зениците.
Умрели птици.
В полет.
"Моля се..."
Тишина. И мрак.
Сама в тъмната стая.
Не искам.
Но зная.

Когато плачеш...

Когато плачеш
от очите ти поточета
тихо извират.
Не плачи!
Там далече птици
тихичко умират.
Когато се смееш,
във очите ти искрици
светят бледо.
Повече се смей!
Смей се, чедо.
И живей!
Живей!