Листата са нежни и алени

ЕСЕНЕН ЕТЮД

листата са нежни и алени
горят като клади запалени
и капят в голямото езеро
и стапят се в чиста поезия

дошли са дните тук есенни
красиви и песенни
и носят мъгливите утрини
допират се устните

и птиците гонещи вятъра
и древният зов на земята ни
тук всичко е обич и ние сме
във центъра бял на магиите

ЕСЕН - МЛАДА ДАМА

ЕСЕН - МЛАДА ДАМА

гората в езерото се оглежда
гласи се като млада дама
а горе облак с бяла прежда
изплита райска панорама

листата - в пъстра са палитра
от зелено чак до алено
и ето птиците излитат
да целунат залеза

седя замислен до водата
и край мене падат листите
кърви от раните душата
есента по ней е писала

Пътят край реката

лежи пътят край реката
увива се като змия
ходят двама за ръка
любов разцъфтяла у тях

дървета свеждат клони
ръсят жълтите листа
издава вятър стон и
идва вече есента

клекнал пътят край реката
присвива се като ловец
ходят двама за ръка
душите дивото зове

Седим и слушаме

седим и слушаме

на врабците любовните песни

ръка послушно ти

с мойта сплела си и е чудесно

с любов целувам те

по челото над тебе надвесен

така ще почувстваме

че животът е шарена есен  

Защо е толкова глупаво всичко

Защо е толкова глупаво всичко,
щом не можеш ти да обичаш
светът на мрачна килия прилича
любимата "Не!" щом изрича...

Защо светът е толкоз нечестен,
че вместо пролет - иде есен,
а лещите ти с фокус изместен
показват пейзаж неуместен...

Роклята ти е нощта

Роклята ти е нощта хилядозвездна,
очите ти са две безкрайни бездни,
при мен ела и загрей ме ти до бяло,
мелодия прекрасна - твойто тяло!

Нека тоновете претворим във песен,
навън царува всуе тъжна есен,
при мен ела и вдъхни ми от страстта ти,
да бъдем двама с пламъци в сърцата!

Тихият есенен дъжд

Тихият есенен дъжд
нашепва ми приказки тъжни
в него девойка и мъж
вървят до когато се стъмни

тихият есенен дъжд
докосва сърцето ми нежно
пада на шир и на длъж
и сякаш вали безконечно

Принцеса

Ти си приказна принцеса,
щом набръчкаш ти носле
иде пъстроцветна есен,
всяко мъничко мишле
пее с тебе тиха песен.

Ходиш в мека бяла рокля
и очакваш своя принц
с тебе идва нежна пролет
от Родопа и Пирин,
като птичка в първи полет.

Ти си приказна принцеса
всеки смъртен те харесва,
но запазена си ти за онзи,
който първи подари ти роза -
роза алено-зелена
сбрала в себе си Вселени.

Есенна песен

Есен.
Ветровете пеят тъжна песен.
Птиците на юг са отлетели... Ели... Ели... Ели...

Есен.
И мелодия се носи нежна.
Листите са вече оредели... Ели... Ели... Ели...

Есен.
Аз те моля за едничка среща.
А душата ми са страсти вплели... Ели... Ели... Ели...

(П)есен

нежно бяло птиче
ти душата ми разтапяш
прелестно момиче
виж листата капят
виж листата капят
идва есента
с нея песента
тиха непозната
тиха непозната
хубава жена
пее песента
нежна и позната
нежна и позната
в есенна позлата

На моята Спасителка

Години дълги в мрака
аз стоях и чаках.
Орлица с черни нокти
душата ми дереше.

Години дълги в мрака
аз стоях и плаках.
Лъвица с остри зъби
сърцето ми ръвеше.

Години дълги в мрака...
Аз тебе чаках.

И ти дойде. И нови сили
наля в отпуснатите жили.
И ти дойде. Живот донесе
там дето вечно беше есен.

И ти дойде. Донесе огън -
стопи той болка и тревога.
И ти дойде. А с тебе лято -
разцъфнаха цветя в душата.

Дойде.
Прогони мрака.

Аз те дочаках.

И до края на света

Искам при теб да стоя,
да бъда тон
във твойта песен –
вчера, днес
и до края на света.


Искам до теб да вървя,
да бъда слънце
в твойта утрин –
днес, утре
и до края на света.


Искам за теб да цъфтя,
да бъда цвете
в твойта есен –
днес
и до края на света.


Искам със теб да летя,
да бъда птица
във твойте синева –
сега,
и до края на света.