Жест красив

жест красив да дойде може
само от момиче хубаво
няма как да бъдеш лоша
нито злобна зла и глупава

толкоз мила и добра си
като нежна роза алена
и приятелка на Краси
по фармация запалена

Пустинна роза

По Sting - Desert Rose

Дъждове сънувам,
поливащи градини във пустинята!
Напразно бленувам,
а любовта ми с пясъка изнизва се!

Копнея огньове,
които нивга не ще угаснат!
И тези любови,
като рани те не ще зараснат!

Розата пустинна,
и във всеки цвят - обещание!
Тази зла богиня,
обзема моето съзнание!

Щом тя се изгуби
от поглед, е в моите сънища!
Тя мен ще погуби,
а без нея нямам миг бъдеще!


Линк към песента.

Принцът и розата

Край мен - космична пустота.
Живея си на мъничка планета.
С другарка - розичка една,
красиво, но и своенравно цвете!

Харесвам всички залези!
Те много са на моята планета.
А багрите им алени
топят се в хубостта на мойто цвете!

Макар и не титулован,
аз - принц - дойдох на вашата планета...

И отидох си с отровата,
при моето прекрасно диво цвете!

Бяла роза

... искам аз от огъня да те изтръгна
и когато твоето сърце овлъгне,
да засея там любов и грижа,
да говоря тихо и да пиша...
за да се роди в душата
роза бяла със сълзата!

Коловоз

Как минава денят ми?
Сутрин секва сънят ми
в четири-пет.
Събуждане.
Вдигане.
Хранене.
Обличане.
Вън.
Учебният звън.
И край?

Не край, а началото.
Докарват много стока.
На част пък, минал срока.
Мръсотия дълбока.
Всеки ден.
Кола в коловоза.
Рутина. Плен.
И няма кой роза
да подари?
На мен.
За туй, че се трепя,
че още съм жива,
че двете хлапета,
са все тъй щастливи!

Но нищо. Защо ли
повдигнах въпроса?
Играя аз роля
на влак в коловоза!

Принцеса

Ти си приказна принцеса,
щом набръчкаш ти носле
иде пъстроцветна есен,
всяко мъничко мишле
пее с тебе тиха песен.

Ходиш в мека бяла рокля
и очакваш своя принц
с тебе идва нежна пролет
от Родопа и Пирин,
като птичка в първи полет.

Ти си приказна принцеса
всеки смъртен те харесва,
но запазена си ти за онзи,
който първи подари ти роза -
роза алено-зелена
сбрала в себе си Вселени.