Кинжал

сто пъти ти заби кинжала
без жал
във тръпнещото тяло
с печал
умря надежда бяла

цяла
във мрака изгоряла

На две ще разкъсам сърцето

аз на две ще разкъсам сърцето
да не чувства горкото
в дън земя ще заровя душата
защото

не искам да бъдеш във нея
иззидана
не искам за тебе да пея
да те виждам аз

но вече е късно
тече във вените отровата
сега няма спасение
и раждат се чувства любовни

да вече е късно
двама със тебе сме цяло
и цял живот търсил съм
душа като твоята бяла

Змията е била отровна

през километрите докосвам те
текат като река въпросите
момиче нежно - душата ти е бяла
аз виждам я пред мене - гълъб
аз виждам я пред мене - облак
тя е прелестна и кръгла
тя е хубава и обла
тя е бяла и красива
и крилете ти отиват
ти си ангел
да
но с пранги
демон имаш покровител
демон - гаден зъл мъчител
и не си виновна ти
не си виновна
че змията е била отровна

Демон

във мрака крачиш
хубаво момиче
но защо тъй плачеш
душата ти е бяла
във кърви цяла

във мрака крачиш
миличко момиче
за някой значиш
всичко

аз знам защо
тъй жално плачеш
защото демон
се крие в здрача
и е захапал

душата бяла
във кърви цяла

Последните капки муза

последните капки муза изстисквам
за да ти напиша нещо мило
макар и всички да сме егоисти
душа бяла в теб си приютила

Нося се към теб

нося се към теб
ураган съм цяла
и във рокля бяла
разпокъсана
боса и с коса
разпусната
в безреда
нося се към тебе
досущ съм торнадо
толкова съм млада
щом достигна те
ще те отнеса
а после

после ти ще страдаш

Кожата ти - бяла

Кожата ти - бяла, устните - червени,
нямаш ли си гадже - нямаш и проблеми,
хванеш ли си гадже - почват с него драми
ще излезе дявол и ще те измами!

Бяла роза

... искам аз от огъня да те изтръгна
и когато твоето сърце овлъгне,
да засея там любов и грижа,
да говоря тихо и да пиша...
за да се роди в душата
роза бяла със сълзата!

Самодива

Слънцеглава самодива
на полянка си почива,
а роклята си мека, бяла,
под себе си е тя простряла...

Принце с кобила бяла

Никога не съм ревала
от бебе
за щяло и не щяло...
И като дете
за глупости не плачех...
Аз, "Малкото юначе"
ридаех само
когато някой ме рани,
криех се встрани,
и сълзи тихо ронех.
Днес съм голяма -
в гърдите яма,
душата раздира,
и вече едвам
сълзите си спирам.
Никога не съм ревала
за тебе
принце с кобила бяла,
и пак съм оцеляла...

Уникална

Не вярваш, че си уникална?
Не вярвай!
Далеч от битие банално
прекарваш
ти дните си. Душата бяла
в живота черен оцеляла
стоварва
там свойта мощ и сила цяла!
Не вярваш?
Не вярваш, че си уникална!

Толкова болка ти си издържала,
толкова мъка, а с мъката - радост,
толкова пъстра е твоята младост;
толкова чиста си, толкова бяла!

Жестока болест, ужасните хора
към земята са те теглили,
но твоят полет нагоре в простора,
споделяш вече със него ти.

Защо си уникална ли?
Защото си смела и силна,
по-силна си даже от себе си,
и защото носиш гордо
на живота грубите белези.

Какво разбрах за теб?

Да пиша няма смисъл,
затуй чета
какво съм ти написал
и на уста
с усмивка го отписвам...

Започвам отначало.
Какво разбрах за теб?
Душата ти е бяла.
Ти още си дете.
Но много си скърбяла.
Сред дивото растеш
в тревата избуяла.
Какво разбрах за теб?
Как ти си оцеляла.
И с чудния цъфтеж
как цвят и плод си дала!

Докоснах се до любовта ви

Докоснах се до любовта ви
и тя едва не ме унищожи,
тъй беше искрена и свята,
без измама и лъжи...
Спомних си, откак съм жив,
не съм обичал някого така.
Тогава непосилната тъга
към мен простря си пипалата
и лакомо ги впи в душата.
Докоснах се до любовта ви
и тя едва не ме унищожи,
но белег в мене тя остави -
бяла лястовица там кръжи.

Ти си светла

Ти си светла, ти си бяла,
в този свят ужасен
как си оцеляла?
Ти си цвете, ти си пролет,
в този свят пълзящ ти
как оставаш в полет?

Ти добра си и си мила,
но и носиш страшна сила,
и стотици покорила,
със един-едничък
ти гнездо си свила.
И му даваш всичко!
Всичката си сила,
светлината твоя цяла,
твоите душа и тяло!

На Камелия

Ти вървиш със рокля бяла
през поля бодливи рози;
как ли ти си оцеляла
в свят, кажи ми, като този?

Ти вървиш със рокля бяла...
и във тръни ти си цяла.
По нозете ти кръвта се стича,
колко пъти ти, кажи, обича?

Ти вървиш със рокля бяла
през поля бодливи рози;
колко ли от теб си дала
за да ходиш после боса?

Ти вървиш със рокля бяла...