112

сто и дванадесет
моля ви елате
демонът от ада взе
в пъкъла душата

сто и дванадесет
моля помогнете
звярът зъл разяде се
късайки сърцето

сто и дванадесет
вече стана късно
мъката ми радост е
щастието втръсва

Демон зъл

демон зъл духа разкъсва
нокти алени чертаят фигури красиви
артерии и вени той прекъсва
фонтани бликват като изворите живи

зъбите са остри и отровни
впиват се в сърцето нежно и любовно
и мускули тресат се в треска

ще бъда мъртъв до нощеска

Демон (Аз нямам душа)

Аз нямам душа. Аз съм демон.
Когато реша твоята ще взема
в Царството подземно.
Ти ще страдаш. Ти си грешник.
Но твоето място човешко
на мига ще приема.

Защото бездушен осъден съм вечно
без чувства и мисъл
да бродя из трите вселени
и всичко е близко
и всичко - далечно

Защото бездушен не мога да милвам
нищо живо нищо красиво
и годен съм вместо туй само
без край да убивам
с очите от пламък

Аз нямам душа. Аз съм демон.
Живота руша. И твоето време
ще дойде. Трепери човеко!
Ти ще страдаш. Ти си грешник.
Ще гориш в огнени пещи.
Но знай - от мен по ти е леко!

Виж ме

Виж ме! Смея се, нали?
И пиша веселите думи.
Но отвътре ме боли!
И рани имам. От куршуми.

Виж ме! Сякаш съм наред.
И с огън пълни са словата.
Но във мен - кристали лед.
Кърви от студ сега душата!

Виж ме! В нежните очи.
Разкъсва демон зъл отвътре.
Външно нищо не личи.
Но всичко в мен е вече мъртво.

Демон

Демон. В душата гори.
С нокти плътта ми разкъсва.
Демон. Пробуден в зори.
Плача, но вече е късно.

Демон. Нашепва за грях.
Мислите мои обсебва.
Демон. Най-после разбрах:
Пратеник той е от тебе!

Милионен град

милионен град
толкова съдби
с вечните борби
за любов
за хляб

милионен град
и рай и ад
хиляди съдби
демонски зъби
забити
с адски глад

минават дните

милионен град
и стар и млад
живеят там
ни дом
ни храм
затвор капан
в тоз океан


милионен град
и рай и ад

Бял ангел

Бял Ангел сред демони...
Защо дошла си тука?
Не стигна ли времето -

ти цветовете да отделиш
от боклука?

Бял Облак сред пушека...
Защо дошла си тука?
Не виждаш ли - душно е?
А ти си цветето лилаво,
теменуга!

Бял Дух носиш в себе си...
Защо дошла си тука?
Не виждаш ли белезите?
Знай, те не могат; няма как да
станат други!

Трябва да се боря

трябва да се боря с чувството зловещо
как ще ме цениш и уважаваш
щом съм в неговите клещи
и да те ухажвам продължавам
това говори нещо
говори че съм още във властта жестока
на тези които не дават и ока
за мен и за всичко от мене
които забиха ме в яма дълбока
където душата ми стене

трябва да се боря с чувството измамно
защото то е демон
и да ме съсипе може само

На Мартин

Какво да търсиш те тласка
любов ти в чата и ласки,
които не можеш да имаш?
Защо наричаш курвета
жени, с които късмета
излязъл е вече? Без име.

Какво те кара да мислиш,
че няма истинска истина,
че нямаш бъдеще тука?
Защо душата ти стене,
в зъбите жадни на демон?
Не я носи на боклука!

Ти си демон

ти си демон върколак
ти не ме харесваш даже
душата - бяла
във воалите от мрак
(ме жигосва с твоя знак!)
може всичко да разкаже
историята цяла

как ме прелъсти със чар
без да ме харесваш даже
очите - тъмни
палят в мен голям пожар
(ти си моят господар!)
сочат колко ти си важна
когато вън се съмне

ти си вещица вампир
хич не ме харесваш даже
ръцете - празни
във сърцето мое с пир
(ти си мой свещен кумир!)
дързостта ми ще накажеш
туй действа безотказно

Змията е била отровна

през километрите докосвам те
текат като река въпросите
момиче нежно - душата ти е бяла
аз виждам я пред мене - гълъб
аз виждам я пред мене - облак
тя е прелестна и кръгла
тя е хубава и обла
тя е бяла и красива
и крилете ти отиват
ти си ангел
да
но с пранги
демон имаш покровител
демон - гаден зъл мъчител
и не си виновна ти
не си виновна
че змията е била отровна

Демон

във мрака крачиш
хубаво момиче
но защо тъй плачеш
душата ти е бяла
във кърви цяла

във мрака крачиш
миличко момиче
за някой значиш
всичко

аз знам защо
тъй жално плачеш
защото демон
се крие в здрача
и е захапал

душата бяла
във кърви цяла

Създание адово

Какво си, създание адово -
душата изстрадала мъчещо?
Защо си се впило в сърцето ми -
гърдите разцепени гърчиш ти!

Отде идеш, кървави демоне,
та спираш за мене и времето?
Сладко смучеш моите спомени,
и сянка огромна заемаш ти!

Пареща болка

пареща болка в сърцето клокочи
демонът кървав душата ми лочи
трови дните непреходна мъка
всеки миг аз пропадам във пъкъл

във гърди вулкан огнен изригва
с треперещи устни крещя стига
мракът всичко светло закрива
моят дух до гибел изстива

Очите й - пулсари

Очите й бяха два пулсара.
Видях я на зимата в разгара.
Докоснах я и всичко се разпадна.
Земята под краката ми пропадна.

Ръката - ръкав на галактика.
Целувките ни - профилактика.
(Не искаше да е обвързана.)
Бе в спалнята като отвързана!

А всеки допир - магнетизъм.
Как с други можех да излизам!?
Макар да не бяхме "в тандем",
Бях с нея напълно, съвсем!

Като черни дупки орбитиращи...
Един до друг бяхме контрастиращи.
Аз бях бяло, тя - червено.
Аз бях ангел, тя бе демон!

По Meredith Brooks - I'm a bitch

ти ме гледаш сякаш

ангел съм отвътре
а не виждаш Мрака
и раните кървави

аз съм кучка аз съм майка
аз съм дете нося тайна
аз съм демон отдолу
и ти за мен се молиш

вчера много плаках
сигурно това си зърнал
не усещаш Мрака
и раните кървави

аз съм кучка аз съм майка
аз съм дете нося тайна
аз съм демон отдолу
и ти за мен се молиш

Легнала в изстиналата лава

легнала в изстиналата лава
плачеш за любимия си демон
тази мъка още продължава
няма времето
болката да снеме

легнала в изстиналата лава
плачеш ти за дявола от ада
тази мъка дълго продължава
още си млада
докога ще страдаш

ПО BRITNEY SPEARS - CRIMINAL

Мамо, аз съм влюбена в разбойник.
Той е лош, и убиец, и побойник...
знам, казваш ми да стоя настрана,
че той не е мъж за една жена,
но той за мен отива на война!

Но, мамо, аз обичам разбойника,
и макар и лош, той мой си е,
знам, казваш ми, че той е демон,
но кой ли няма си проблеми,
той ми дава своето време!

Той бил груб и зъл, но не и с мен,
от мен е напълно покорен,
прекарваме двама всеки ден
в кроежи какво да окрадем...

Мамо, аз съм влюбена в разбойник,
казваш, ще си имам главоболия...
знам, казваш да не се замесвам,
но е с него пролет всяка есен,
дори пропаднал, е той чудесен!

Ангел или Демон

Какво си ти?
Ангел ли си или Демон?
Душата бързо превземаш.
В сърцето жило забиваш
и теква отровата
готова си
да възвисяваш
или да проклинаш
отдаваш ми се
цялата
а мярка се далеч
мъглата на раздялата
като гора след сеч
опустошена е душата ми.
Редят се един след друг
въпросите...
Какво си ти?
Демон ли си или Ангел?
Живот ли носиш или Смърт?
Или и двете?
Тупти в ръката ти сърцето.
Ще го смачкаш ли?
Вечно твоя е душата ми.

Животът ми

Животът ми - една гротеска,
и сякаш болен съм от треска -
лежа в легло, а не живея,
макар че за това копнея.

Животът ми е мелодрама -
забавна не е, ни за двама;
самичък демони измислям,
и хората със тях залисвам.