Еликсира благ

няма смисъл да си спомням
всички хубави неща
болка носи ми огромна
уж изгаснала - пещта -

въглените парят жежки
и боли - боли - боли! -
тази мъка нечовешка
тя забива в мен игли

толкоз болка съм изпитал
в този грешен мой живот
искам само да опитам
еликсира благ - любов -

Болка безсмислена

болка безсмислена
по листите плиснала
мъка измъчена
от пъкъла връчена

черни - каверните -
вчера очернени
в мрака разплакани
чакат те дракони

вият стихиите
пият магията
зная че раят е
край на омаята

Боли ме

боли ме
лекувам болката в стих
и бързо изчезва

да пиша искам - реших -
и малко поезия

тогава болката пак
става ми нужна

и падам в черния мрак
с болка текуща

боли ме
лекувам мъката в стих
но е тя необходима!

На Маца - Коледа

доброто е в кръвта ти
на близки и познати
подаваш ти ръка
на този светъл празник
те молим да се пазиш
от болка и тъга

доброто е в ума ти
върви напред по пътя
за себе си мислѝ
и време отдели си
прави каквото искаш
най-важна си нали?

Защо ме излъга

защо ме излъга защо
без нищо да кажеш
прошепна - ела... - шепнешком

тъй ражда се жажда!

защо ме излъга кажи
не с думи а с поглед
и сляха се двете души

тъй ражда се болка!

защо ме излъга - боли -
не искам да страдам
магия ми стори нали

тъй ражда се АДА!

Дай ми

дай ми болка
дай ми мъка
чувство някакво поне
твърде дълго
този пъкъл
срива ме на колене!

дай ми нежност
дай ми сила
нека се роди любов
и надежда
лекокрила
ме повика с птичи зов!

Кървава рана

исках да стане
и се получи
своята болка
в шкафа заключих
кървава рана
вече не пàри
нежните длани
давам ги даром

Болка

отнеха ми болката
просто я взеха
и толкова!
ще живееш добре
рекоха
млад да си вечно
и силен и смел
искаш ли?

никога!

прости им боже
невежи са
не знаят че
с болката вземат
надеждата!

без болка животът
безсмислен е
няма без зло
и добро
без лъжа няма
истина!

Дърво самотно

дърво самотно расте на хълма
но със живот е кората пълна
подслон то дава на насекоми
и каца славей - дървото помни
подема песни красиви нежни
в зверчета бесни пълзи надежда
и идат хора на лов за плячка
посядат скоро тез зли палачи
един от всички ловци жестоки
изпява в срички той свойта болка
сълзѝте рони на пресекулки
изпуска стон и сам Бог дочул ги

дърво самотно расте на хълма
вселена цяла с живот го пълни

Тайнствената непозната

тайнствената непозната
плени сърцата наши
взор - студен
коси от злато
да вдигнем чаши!

тайнствената непозната
нощта запълни с чувства
болката
неосъзната
роди изкуство!

тайнствената непозната
загнезди се в душите
и заби
във тях камата
уби мечтите!

Душа-затворник

душата моя упоена
в замъка държиш от лед
кървѝ от болка
наранена
с разкъсани криле

не мога даже да помръдна
без ти да позволиш
ужасна е това присъда
да стена
без да ме боли

душата моя притежаваш
нямам воля никак аз
отдавна сам ти дадох право
да имаш пълна власт

Желая те!

Желая те! Не знаеш колко...
До кръв. До смърт. До болка!
Копнея те! Отровно цвете.
И мил съм. Зъл. И двете.

Желая те! А ти ме късаш
със ноктите. Нахъсана.
Изгаря болката. Убива.
Ти огън ми преливаш.

Желая те! Душата вие -
тя вълк е бял. Не крия.
И чака тя на черен камък,
в очите с ален пламък.

Желая те! Не знаеш колко...
До край. До ад. До болка!
Копнея те! Опасен хищник.
Ще свърша аз. Но нищо.

Сам си си враг

ти сам си си враг
живееш във мрак
не дава ти знак
ти сам си си враг

и как не разбра
с любов - зла игра -
светът ти умря
и как не разбра

ти пак си си сам
в порутен стар храм
какво има там
ти пак си си сам

във болка и страх
не сторил ни грях
не си като тях
във болка и страх

без сам да си враг
прекрачил чужд праг
ще найдеш ти знак
без сам да си враг

Безсилен

но защо ли в душата ми мъка
простира сега пипала
нито крал съм аз
нито съм лъгал
защо ли в ума болка зла
като шило се е забила
и - ангел кървящ без крила -
днес се чувствам толкоз безсилен?

Свикни с болката

свикни със болката
покори я
както се пречупва кон
кажи ѝ - толкова!
усмири я
нищо че тежи цял тон

свикни със болката
нека боли
чувствай се като боклук
кажи ѝ - колкото
имаш игли
давай в мен забий ги с чук!

свикни със болката

Стрелата

дръпваш стрелата ти от колчана

опъваш лъка

изстрел 

и следва кървава рана

и в мене мъката

влача сърцето пак наранено

и стена тихо

болка 

че става все по-студено

от всички стихове

Лекуваш ме, Поезийо

лекуваш ме ти Поезийо
всички рани зарастват
понякога глезиш ме
друг път ме разпваш
на кръста

щом седна аз пред листа
усещам твоята сила
по самолетна писта
излита мисъл стокрила
в небето

всичката болка минава
и няма вече отрова
само ти винаги даваш
най-чистата любов
безусловна

Словото

дали е дар или проклятие
ти с него си закърмена
дали е стигма
        белег от разпятие
небесна радост
        или болка кървава
и аз не зная
но с него съм жигосан също
за мене то е всичко
до смърт ще го обичам

защото сила е могъща

Сила

дадох ти сила
сила която би ме спасила
сила която би ме убила
дадох ти сила

дадох ти сила
сила която може да радва
сила сърцето дето открадва
дадох ти сила

дадох ти сила
сила с която ме разрушаваш
и затова сега съжалявам
не че дадох ти сила

а затова че си открила
как да я използваш
болка
да ми причиняваш

На Хари 7 - Пази я, поете

сред болка омраза и злъч
остава тя тоз светъл лъч
който в душата ти свети
пази я поете

тя носи ти вечна любов
за ней си на всичко готов
щом са сърцата ви слети
пази я поете

тя с тебе по пътя върви
ранена от ТЯХ ще кърви
помниш ли вашите клетви
пази я поете