Рани отворени

през раните отворени
нахлуват мисли
- спомени -
кървящи и отровени

светът бе зъл
- жесток -
не станах вълк
- далече Бог -
от мене е

животът в мрак
- вина -
е моят знак
а ти - Жена! -
спасение

в очите ми стъписани
спят мъки
- ненаписани -
на болка съм орисан

Желая те!

Желая те! Не знаеш колко...
До кръв. До смърт. До болка!
Копнея те! Отровно цвете.
И мил съм. Зъл. И двете.

Желая те! А ти ме късаш
със ноктите. Нахъсана.
Изгаря болката. Убива.
Ти огън ми преливаш.

Желая те! Душата вие -
тя вълк е бял. Не крия.
И чака тя на черен камък,
в очите с ален пламък.

Желая те! Не знаеш колко...
До край. До ад. До болка!
Копнея те! Опасен хищник.
Ще свърша аз. Но нищо.

Казан с катран

казан с катран клокочи
в гърдите ми очернени
и всичко бяло точи
оставам без енергия

той капе на клавишите
изсмуква в мене силите
очерня и написаното
прекъсва лесно жилите

казан с катран клокочи
в гърдите ми очернени
чер вълк кръвта ми лочи
трупа гризат зли червеи

Любов божествена

любов божествена могъща
блестяща като сто слънца
когато Тити те прегръща
в уюта бял на вашта къща
се сливат двете ви сърца

любов сюблимна но човешка
горяща като огнен стълб
когато Ти с искра лудешка
докосваш нежно - няма грешка
вълчица бяла с черен вълк

Когато животът

когато животът озъбен и зъл
те ръфа със стръв
месата ти къса жестокият вълк
от раните теква кръв

тя капе но ти продължаваш напред
за теб няма смърт
ще бъдеш безкрайно ти даже и след
предела на своя път