В душата дълбоко дълбоко

в душата дълбоко дълбоко
бушува море от сълзѝ
съдбата жестока жестока
сърцето ми с болка сразѝ

изгубих и път и посока
отрова в гърдите пълзи
на кървави рани потока
тече под скърбящи брези

То е в мен

то е в мен и ме разяжда
тази жажда да разкажа
туй което и не крия
в мен жестоката стихия
тя събуди злото - мрака -
и на вас я днес изплаках
и за прошка пак ви моля
че душата ми е болна
и духът ми е пречупен
и отдавна съм изгубен
но до вас когато крача
не измъчва мене здрача
и ще бъда благодарен
да останете другари
за да мога да покажа
туй което в мен се ражда

От раните отворени

от раните отворени
стихове кървят
желания и спомени
ума дерат

защо ножόвете забѝ
във плът и в кост
щом срещнаха се две съдби
в живота гост

ти бях неканен
но беше рано
отвори рана

защо ти примката уви
връз мойта гуша
нима е малко че кърви
душата в суша

от раните отворени
се стичат думи
четат ги слепи хората
- слова безумни -
заграждат те затвора ми
с лъчите лунни

Колко хиляди

колко хиляди тайни
пази душата
малко обич ти дай ми
не чакай отплата

колко хиляди рани
пази сърцето
с две разтворени длани
помилвай лицето

колко хиляди думи
пазят устните нежни
малък плам помежду ни
и целувки копнежни

На тебе говоря

на тебе говоря
на тебе момиче
далече в простора
на свят пограничен

ти тъй си далече
и толкова близо
че днес съм обречен
- за мен няма изход -

ела и вземи я:
душата ми - бяла -
спасѝ я с магия
и твоя е - цяла -

ще бъдеш ти Изток
войната - покоя -
в замяна ще искам
аз само безброя

очите - звездици -
в небето безкрайно
да бъдеш кралица
на моите тайни

ела - погуби ме -
да ѐ твойта воля
девойко любима
но първо те моля:

целувка дари ми
макар и последна
в момента сюблимен
лика да погледам

Коледа на двама нови приятели

в очите ви виждам света
и бъдеще там ме очаква
че пълни са те с чистота
и няма и помен от Мрака

заселил се в мойта душа

желая ви сила и страст
да гоните своите цели
да бъде Съдбата добра
да бъдете силни и смели

и всичко да става от раз
с крилете си ангели бели
да пазят от злото и вас
с мъниците редом поели

макар и да пада нощта

очите ви още блестят
и бъдеще там ме очаква
и ражда се Новият свят
в останките жалки на Мрака!

Ръцете ти са моят замък

ПО ПЕСЕН


ръцете ти са моят замък
очите твои - сини небеса
докосна ли те пламва пламък
възможни стават всички чудеса

и пее цялото ми тяло
то твое е - изгаря цяло
за ласките ти нежни
ти носиш ми надежда

и зрее в погледа ми лято
аз твоя съм - от страст излята
в душата ми се ражда
към тебе силна жажда

ръцете ти са моят замък
очите твои - сини небеса
до теб да бъда искам само
в гори прохладни с вечни дървеса

Кой разбира?

много е трудно когато
пълна е с огън душата
всичко наоколо пали
с погледи хората гали
ражда - красиви? - поеми
бърза живота да вземе
всъщност тя нищичко няма
само любов тъй голяма
целия свят че побира

кой ли обаче разбира?

Ще чакам

ще чакам
а живота ще минава
ще чакам
но не пари и слава
ще чакам теб
красива непозната
ще чакам теб
да ми спасиш душата
да запълниш
дупката във мене
да покълне
огненото семе
да погълне
всичко зло и мъка

стига вече пъкъл!

затова ще чакам
колкото е нужно
щом изчезне мракът
нежно ще те гушна!

Обичам ви човешки

Аз съм гол.
Дори и с дрехите.
Дори и със завивките.

Аз съм гол.
Блестят доспехите.
Искрят добри усмивките.

Аз съм гол.
Дори зад щори и пердета.
Дори зад зидове бетонни.

Аз съм гол.
Гори за хората сърцето.
Дори и никой да не помни.

Аз съм гол.
Зад всичките стени и вещи.

Аз съм гол.
И всичките обичам ви човешки!

112

сто и дванадесет
моля ви елате
демонът от ада взе
в пъкъла душата

сто и дванадесет
моля помогнете
звярът зъл разяде се
късайки сърцето

сто и дванадесет
вече стана късно
мъката ми радост е
щастието втръсва

Какво от мен искаш, поете?

Какво от мен искаш, поете?
Поредната рана в сърцето?
Поредния белег в душата ти?
От нокътя мой отпечатъци?

Какво още имаш да губиш ти?
Още болка в очите учудени?
Разбери - ледено - словото -
сàмо налива отровата!

Какво от мен искаш, поете?
Вериги звънтят на ръцете!
Дали спасител? Палач ли съм?
Истинска само е Жаждата!

Не ми се умира

СТИХ ЗА ТАЗИ, КОЯТО ТЪРСЯ

аз тебе търся девойко красива
за другите странна
очите твои са въглени живи
душата е рана!

аз тебe искам девойко прекрасна
и ти си ми нужна
копнея в обич страстта да прерасне
по пътя задружен

аз тебе чакам девойко любима
че ти ме разбираш
самичък в мрака замръзвам
- спаси ме! -
не ми се умира...

Няма любов

няма любов няма и похот
угаснаха всичките чувства
тръгнаха те както дойдоха -
душата отново е пуста

няма живот няма и смисъл
не виждам и капка надежда
Господ така лошо орисва
чадата любими изглежда

Надежда тука всяка оставете

През пръстите процеждат се куплети...
"Надежда всяка тука оставете!"
Тук място е където вяра няма.
Където смърт остава само. В пламък.

И Хаосът в очите се събира...
"Надежда тука няма. Тя умира!"
А много бавно мъката убива.
Убий душата за да си щастлива!

Душата на поета

търся Дявола за да му дам душата си
но той не я желае
смее ми се - не крада отпадъци
занеси я в рая

искам да горя във вечните огньове
но той се гаври
ето ти стотина токсични любови
с тъпи пачаври

нямам късмет и в това както и в другото
душата ми е чиста
даже Смъртта не предлага услугите си
и драскам по листа

Душа-затворник

душата моя упоена
в замъка държиш от лед
кървѝ от болка
наранена
с разкъсани криле

не мога даже да помръдна
без ти да позволиш
ужасна е това присъда
да стена
без да ме боли

душата моя притежаваш
нямам воля никак аз
отдавна сам ти дадох право
да имаш пълна власт

Демон (Аз нямам душа)

Аз нямам душа. Аз съм демон.
Когато реша твоята ще взема
в Царството подземно.
Ти ще страдаш. Ти си грешник.
Но твоето място човешко
на мига ще приема.

Защото бездушен осъден съм вечно
без чувства и мисъл
да бродя из трите вселени
и всичко е близко
и всичко - далечно

Защото бездушен не мога да милвам
нищо живо нищо красиво
и годен съм вместо туй само
без край да убивам
с очите от пламък

Аз нямам душа. Аз съм демон.
Живота руша. И твоето време
ще дойде. Трепери човеко!
Ти ще страдаш. Ти си грешник.
Ще гориш в огнени пещи.
Но знай - от мен по ти е леко!

Страхуваш ли се

Страхуваш ли се от мене ти?
Не? А трябва!
След всяко сътворение
Мрак остава!

Страхуваш ли се от взора ми?
Не? А трябва!
Душата ми затворена
Той отслабва!

Страхуваш ли се от бъдното?
Не? А трябва!
Делиш ли с мен присъдата
тя ограбва!

Виж ме

Виж ме! Смея се, нали?
И пиша веселите думи.
Но отвътре ме боли!
И рани имам. От куршуми.

Виж ме! Сякаш съм наред.
И с огън пълни са словата.
Но във мен - кристали лед.
Кърви от студ сега душата!

Виж ме! В нежните очи.
Разкъсва демон зъл отвътре.
Външно нищо не личи.
Но всичко в мен е вече мъртво.