От очите кървави

от очите кървави сълзи се ронят
уста - проклинат Бога -
а в душа обречена пълзи стар спомен
едно тъжовно - сбогом! -

и ръцете сключват се в прегръдка нежна
- но само въздух срещат -
ах къде изчезна моята надежда
тя - лед и жар гореща? -

В поля

в поля от сиви рози
душа ридае
животът - зъл и грозен -
далеч от рая

съсипва всяка мисъл
ума раздира
той губи цел и смисъл
и не разбира

защо и кой наказа
сърце кървящо
с любов и без омраза
във вечна жажда

Трънчето в мозъка

забито е трънчето в мозъка
за поезия - не за проза -
а темите малко са - хилави -
изтичат през пръстите
- милите -

млъкни просто - не можеш ти -
остави на другите можещи
отвътре нещо изяжда те
ужасна и силна е жаждата

не знае никой тук драмата
че пàри болезнено пламъка
и зейват вътрешни белези
разкъсваш безмилостно себе си

Пролет плодоносна

косите ти се спускат
- водопади речни -
те палят силни чувства
- чувства вечни -

очите ти изгарят
- две звезди горящи -
те раните отварят
- с тях и жажда -

когато те докосна
в мен разцъфва пролет
тя: - Пролет плодоносна -
ражда воля

На младите девойки

колко сте крехки
нежни и бели
малки кокетки
вече узрели

как да ви кажа
колко сте смели
цялата жажда
смешните цели

колко жестоко
този свят мачка
вас - пъстрооки -
и за играчки

ставате скоро
има надежда
вън от затвора
лъч се процежда

силни бъдете
в мрака на дните
нежното цвете
да съхраните

вие сте китки
нежни и бели
водите битки
вече узрели

Защо ли още

защо ли още тормозиш
душата моя с въпроси
че няма как да те имам
девойко мила любима?

защо ли още изпиваш
кръвта
- вампирке красива? -
ти всичко скъпо отне ми:
- съня -
- покоя -
- поемите -

защо ли още пораждаш
у мене вечната жажда
а няма как да те имам
от ада Боже спаси ме!

Ръцете ти са моят замък

ПО ПЕСЕН


ръцете ти са моят замък
очите твои - сини небеса
докосна ли те пламва пламък
възможни стават всички чудеса

и пее цялото ми тяло
то твое е - изгаря цяло
за ласките ти нежни
ти носиш ми надежда

и зрее в погледа ми лято
аз твоя съм - от страст излята
в душата ми се ражда
към тебе силна жажда

ръцете ти са моят замък
очите твои - сини небеса
до теб да бъда искам само
в гори прохладни с вечни дървеса

Защо ме излъга

защо ме излъга защо
без нищо да кажеш
прошепна - ела... - шепнешком

тъй ражда се жажда!

защо ме излъга кажи
не с думи а с поглед
и сляха се двете души

тъй ражда се болка!

защо ме излъга - боли -
не искам да страдам
магия ми стори нали

тъй ражда се АДА!

На Вечността пастта

На Вечността в раззинатата паст
ще загине всичко мое!
Всичката жажда, обич, нежност, страст,
редом с тежките двубои!

Питам - какъв е смисълът тогаз
да живея и да дишам
щом ще изчезне всичко? Даже аз
всички листи да изпиша!?

Женската усмивка

женската усмивка
женският смях
търся без почивка
търся без страх

те са ми храната
жаждата с тях
засищам в душата
без да е грях

женската усмивка
женският смях
пивото са пивко
поривът плах

Кълбо от ярост

кълбо от ярост във гърдите
като диск на Супернова
с огъня изгарящ на звездите
и изпълнено с ОТРОВА

в мен е то и ме разяжда
както желязото киселина
и усещам знойна жажда
да убивам да ломя

кълбо от гняв жесток във мене
като дупка черна в мрака
ще погълне цялата Вселена
като паст на хищен дракон

Овалът на лицето ти

овалът на лицето ти възбужда
овалът на бедрата ти пробужда
нужда

остротата на чертите ти възражда
остротата на очите ти поражда
жажда

коремчето оголено
създава чудни спомени

това си ти – съвършена
за свалячите мишена

така си ти сътворена –
една в цялата вселена

Нотите искри пораждат

нотите искри пораждат
думи в мен зараждат
жажда


струните дори отекват
струи в мене текват
леки


музиката тихо звучи
тон след тон ечи
лъчи

Цвете в градина

Всичко зимата охлажда -
мисли, чувства, страст и жажда,
но недей се притеснява -
в моята душа остават...

В мене образът ти грее -
как тъжиш или се смееш,
в мен завинаги те има -
като Цвете във градина...

Боли... боже, как боли!...

Боли... боже, как боли!...
забиват се игли нажежени
в мене...
Боли... боже, как боли!...
отровен дъжд вали и поражда
жажда...
Боли... боже, как боли!...
с теб двамата нали обещахме,
щяхме...
Боли... боже, как боли!...

Какво научих за една година?

Какво научих за една година?
Красива си като картина!
И умна си като академик.
И влюбена си до уши
в твой съученик.
Нека малко поговорим
за вашата любов...
Рядка е сред хората
по сила и по зов...
слива сякаш вашите души!
Но за теб е този стих,
а малко аз се отклоних.
Печелила си тон награди -
а още толкова си млада! -
но във тебе има жажда -
в тебе нещо се поражда,
което те влече нагоре,
и те кара да се бориш...
Нещо сякаш все не стига -
четеш ти книга след книга,
обожаваш писаното слово,
но отклонихме се отново!
Въпреки всички успехи
ти се оценяваш ниско,
плачеш почти без утеха;
понякога глупости мислиш.
Чуй, момиче младо,
във теб гори Божествен огън...
В бъдещето радост
и успех да видя мога!
Запази във себе си искрата -
нека винаги да свети...
и ще е изпълнена съдбата ти
със герои и сюжети!

Книга след книга

Книга след книга,
просто не стигат...
не чета, а изяждам,
сякаш мъчи ме жажда!
Книга след книга;
вътре - интриги,
герои, сюжети -
добри и предвзети!
Чета и не спирам...
Направо умирам!
Не ми се сърдете!

Искам да се сгуша

Искам да се сгуша
в малкия ни свят -
там се чувствам силен,
там съм и богат.
Искам да послушам
сладкия ти глас
(сладък като биле!)
Слушам те в захлас!
Ставам в миг послушен
щом докосна теб.
Сякаш упоили
са ме и расте
в мен ужасна суша.

Мойта жажда утоли,
влей ми нови сили...
Знай, че всеки миг боли,
далеч от твойте устни!

Жажда

Празни дни...
Пустее душата пуста,
хич не ми е до изкуство,
но искам да разкажа,
и мисля, че е важно...
Баща ми се спомина
когато бях в училище,
не мина и година
и вече бях опитал...
В началото бе хубаво,
нови чувства, ново вдъхновение,
но бързо стана то мъчение,
глад и жажда
жажда и глад
в душата се зараждаха
и действия пораждаха
и лъгах и крадях
дори от майка си
а тя бе смазана от мъка
но не мислех за това
стана ми насъщно
сля се с мойта същност
жажда и глад
по-желана от хляб
е дрогата омразна
и кухо е в сърцето празно
Сиви дни...
животът вече няма цвят
по-желана е от хляб
от вода, а и от ласка
е дрогата омразна...
Пустее душата пуста -
не, хич не ми е до изкуство.

Ядрен реактор

вие мислите навярно
че в гърдите ми тупти сърце
грешите приятелко
там има цял ЯДРЕН РЕАКТОР
тленното ми тяло обитават
хиляди души
аз умирам и се раждам
а духът ми се души
от ВСЕПОГЛЪЩАЩАТА ЖАЖДА
която този реактор зарежда
аз се храня с всичко
чувства, мисли, думи, звуци
аз поглъщам хиляди боклуци
със разтворената паст
а това е само част
от същността ми
жажда
ЖАжда
ЖАЖДА
тя душата ми разяжда
жаждата пропива
и навеки ще остане
дори когато тленното тяло оставя
тя ще изгаря в новото духа ми