Приятели мои

приятели мои
този стих е за вас
след всички завои
след всички двубои
научих това:
вие сте за мене
опора и светлик
хиляди вселени
във вечност и във миг
вие сте и котва
в буен океан
мечът мой и щитът
щом се заприготвям
за кървавата бран
последната защита
от злобните езици
и пак сред вас намирам
спътниците верни
и нежни хубавици

но всички тези рими
без вас са просто срички
приятели любими
ужасно ви обичам!

На баща ми, по случай рождения му ден

Татко, ти си нашата опора,
наш стожер, котва и светлик!
Няма нито миг дори да споря -
за мен си ти велик, велик!

Татко, на плещѝте силни твои,
крепим се ние цял живот.
Трудните и сложните двубои
печелиш ти със тържество!

Татко, ний желаем любовта ни
с лъчи да свети в края чак.
И житейските ти люти рани
затворени да видим пак!

На Вечността пастта

На Вечността в раззинатата паст
ще загине всичко мое!
Всичката жажда, обич, нежност, страст,
редом с тежките двубои!

Питам - какъв е смисълът тогаз
да живея и да дишам
щом ще изчезне всичко? Даже аз
всички листи да изпиша!?

Какво ли случва се когато

какво ли случва се когато
погледнеш във очите мои
и усетиш - там се ражда стих
щом извират изрази богати
и се водят хиляди двубои
един от тях да победи

какво ли случва се когато

погледнеш във очите мои
и усетиш - ще си първа ти
богиня със коси от злато
и всички стихове са твои
и твои - всичките мечти

Борих се

Борих се дълго и неравно.
И сега се предавам.
Сега съм твой и бавно,
бавно ти прощавам
за грешките мои,
които допуснах;
за всички двубои,
в които се впуснах
и в които победих,
за да загубя безславно...
Сега побеждавам,
за да изгубя отново;
за да ме съдиш сурово
и да ми простиш накрая.
В тази стая.
Тук свършва борбата.
Вече е твоя душата ми.