Когато няма Муза

когато няма муза
и пред листа сам седиш
животът те контузи
носиш тежките следи

от мечтите непреследвани
от неводените битки
от пропуснатите шансове
от задавеното "искам"

когато няма муза
но пак Нужда в теб гори
търсѝ море илюзии
стих красив си сътвори

Имайте мечти

Над морета, океани, ние с теб летим
и от кървавите рани
на разкъсаните длани капе кръв и дим.

Над лъжи и над измами, истини творим
и от царския ни замък
иде огнения пламък - нов, непобедим!

Над морета, океани, ние с теб летим
и от нас дано остане
силно, искрено послание - имайте мечти!

Затвор

намирам се в затвор
затворът който сам избрах
избягвам всеки спор
и крия се в позорен страх

намирам се в затвор
затвор невидим от лъчи
вериги - твоят взор -
решетки - счупени мечти!

Твоето име още не зная

твоето име още не зная
някъде в бъдното мое лежиш
нашата среща - сладка омая -
как ще започне
                    и как - продължи

твоето име още не помня
някъде в бъдното мое си ти
нашата среща - грешка огромна? -
или ще сбъдне
                    тя мойте мечти

Какво ли случва се когато

какво ли случва се когато
погледнеш във очите мои
и усетиш - там се ражда стих
щом извират изрази богати
и се водят хиляди двубои
един от тях да победи

какво ли случва се когато

погледнеш във очите мои
и усетиш - ще си първа ти
богиня със коси от злато
и всички стихове са твои
и твои - всичките мечти

Ти си зъмя

ти си зъмя ти си отрова

тази земя

за тебе е нова

хала си ти лоша прокоба

всички мечти

съсипваш със злоба

За теб не зная нищо

за теб не зная нищо
нищо не попитах
нямаше и нужда
защото ти бе чужда
и нищо не изпитах
лишен от любопитство

но сега се то пробужда

коя си ти
какво работиш
какви са твоите мечти
и как върви живота

тез въпроси
навярно никога не ще задам
защото носят
това с което ще навлезеш там
в сърцето
боса
и с коси в безреда
            млада
                крехка
                        бледа

пълна със живот навярно
не знам
но веднъж да влезеш там
ще е коварно
случвало се е стотици пъти
щом умът ми се размъти
всички граници ще паднат
и душата ще откраднеш
и жестоко тя ще страда

От себе си ще те изстискам

сега от себе си ще те изстискам
като сока от лимон
ще ти кажа всичко дето искам
мечтите милион
и по този начин ще изчерпя
всяко чувство зло у мен
ще изчезне всяка нервност
поне за този ден

искам да четем до тъмно
свойте стихове наред
и всяка нощ доде се съмне
да говорим в соаре

искам всичко да ме питаш
и да отговаряш честно ти
да ти бъда любопитен
колкото на мене си почти

искам най-накрая да се видим
но да не бъде край това
и когато дойда да отидем
някъде далеч със влак

По полето

по полето вървя
по полето
от сърцето кървя
от сърцето

и душата лети
и душата
със крилати мечти
със крилати

а очите сълзят
а очите
в тях змиите пълзят
в тях змиите

Заседнала в гърлото

заседнала в гърлото

ледена топка

а раните кървави

парят при допир

когато и волята

смачкана падне

тогава чак полета

спира по пладне

когато мечтите ти

счупени вехнат

тогава очите ти

порти открехват

заседнала в гърлото

ледена топка

тогава преглъщаш ти

скрития вопъл

Бас във вените тупти

бас във вените тупти
не знам къде съм аз
и къде си ти
а че нагъл съм прости
на ритъма във власт
раждат се мечти
бас във вените тупти
не знам дали от час
може би от дни

Остави ме да те слушам

Остави ме да те слушам
и ще бъда аз послушен...
А когато слушаш ме ти
и почувстваш мойте мечти,
двамата в едно сме сляти
и без пари сме богати!

Разкажи ми за нея...

- Разкажи, приятелю, за нея...
- Не, не мога, друже, аз немея,
пред грацията нейна,
по ум, харизма и финес,
едва ли равна има днес...
- Все пак кажи ми нещо?
- Кръвта й е гореща
като лава, а душата й
като Зорницата сутрин блести...
- Много хубаво звучи.
- ... Да, така е и изобщо тя е
момичето на моите мечти.

Сънища наяве

Аз затварям очи... и съм на морето...
Климатика бучи... и не е горещо...

Запушвам уши... и ето ме в Рила...
Но дим ме души... цигарка са свили...

И крещят в коридора... хайде, стига, бе хора...

Петък следобед е, жега, и не ми се работи...
Дай ми моренце, и излет, да си гледам живота.

А вие ме гъчкате в тясната стая
от мързел умирам аз... види се края...

На едно мило бяло птиче

красива прелестна девойко
копнея аз да те докосна
как искам аз да те прегърна
теб малко бяло птиче
с ръцете си да те обгърна
ти любовта у мене върна
прекрасно хубаво момиче
нежно като теменуга росна

ела девойко мила и красива
ела с любов ще те загърна
как искам аз да те прегърна
косите ти да милвам
очите ясни да целуна
със тебе искам да танцувам
всяка нощ
под светлината сребролунна

ела девойко и сбъдни мечтите
да бъдем радостни честити
от днес
до края
на нощите и дните...