В този свят

в този свят който реже нашите криле
в който всичко е от зле по-зле
и с отворена огромна паст
къса мръвки час по час
къса мръвки той от нас
колко лесно е да дариш капка любов
да подариш да бъдеш готов
с очи усмихнати добри
да си буден до зори
в огън буен да гориш

Бас във вените тупти

бас във вените тупти
не знам къде съм аз
и къде си ти
а че нагъл съм прости
на ритъма във власт
раждат се мечти
бас във вените тупти
не знам дали от час
може би от дни

Последният ни час

Часът дойде. Последният ни час.
Ти плачеш. А държа те нежно аз.
Студено е в килията и мръзнем.
Ръцете и краката ни са вързани.
Не зная и какво сме сторили...
За нищо тук убиват хора!
Часът дойде. Последният ни час.
Те идат. Идват всички те за нас.
Хващат те. И разделят те от мен.
Разкъсва тишината твоя вик
и стражите се спират в кратък миг.
Бия се бясно, но съм обграден.
Часът дойде. Последният ни час.
Убий ги всички! Имаш тази власт.

Да бъде тъмнина!

Небето се изсипва върху нас
пореден ден, пореден час...
Във плана Божи нямаме ний глас,
над времето той има власт!

Небето изсипва се върху ни
като орда диви хуни...
и да го опиша нямам думи,
скъсани са всички струни!

Небето се изсипва върху нас
без миг покой, ей тъй - от раз...
Така, като че Бог със своя глас
казва - "Да бъде тъмнина!"