От раните отворени

от раните отворени
стихове кървят
желания и спомени
ума дерат

защо ножόвете забѝ
във плът и в кост
щом срещнаха се две съдби
в живота гост

ти бях неканен
но беше рано
отвори рана

защо ти примката уви
връз мойта гуша
нима е малко че кърви
душата в суша

от раните отворени
се стичат думи
четат ги слепи хората
- слова безумни -
заграждат те затвора ми
с лъчите лунни

EVA 2

боли ли го ножа ти
от моя гръб
дали пък не можеше
да не съм
толкова тъп?

така беше мила ти
повярвах аз
но нож бе прикрила
зад думи
нежни за "нас"!

не взе ти жълтиците
за моя дух
и баннах кралицата
лъжите
нагли щом чух!

EVA - discord

ти беше извор
ти беше истина

ти беше избор
ти беше искана

но днеска ножа ти
заби във кожата

кърви сърцето ми
съдби преплетени

сега разкъсани
и твърде късно е

за думи нежни и
умря надеждата

сега е мъката
и рай и пъкъла

ти беше муза
ти бе богинята

сега е пустош
и рана зинала

Честит Ден на Детето

За двама много специални приятели

Честит Ден на Детето!


На двете ви момчета:
- желая -
със малките крачета:
- да тичат -
Да бъдат много умни:
- да знаят! -
Щом истинските думи:
- изричат -

в душите нежни млади:
- безкраят -
ги учи в този свят да:
- обичат -

Поет

дали трептяща плът
или душа нетленна
пресече моя път
и бях пленена

той бе красив напет
и думите владеещ
сърцето на поет
в гърди туптеше

но бе ранѐн и плах
подобно малък гълъб
не сторил още грях
живял във пъкъл

ръка подадох в миг
сърцето ми прескочи
останахме сами
тъй исках точно

какво се случи там
на място - помежду ни
тъй дълго бил е сам
загуби думи

ще помни до живот
душите как се сляха
красивата любов
дете и стряха

Колко стихове

колко стѝхове изписа
имаше ли смисъл?
пишеш всичките си чувства
а у теб е пустош!

колко думи разпилени
всички са за мене:
- обич силна към Човека -
вярната пътека!

Интерес

дълго борих се за твоя интерес
до днес
но не знаеш ти че с този жест
злочест
аз създавам хомогенна смес
(от метафори и думи)
с процес
който носи помежду ни
лек превес
малко музика от струни
малко нощи сребролунни
и нощес
под лъчите пълнолунни
нежно аз да те целуна
ще бъде моя чест
и моля без протест
приеми ти мойте устни

Виж ме

Виж ме! Смея се, нали?
И пиша веселите думи.
Но отвътре ме боли!
И рани имам. От куршуми.

Виж ме! Сякаш съм наред.
И с огън пълни са словата.
Но във мен - кристали лед.
Кърви от студ сега душата!

Виж ме! В нежните очи.
Разкъсва демон зъл отвътре.
Външно нищо не личи.
Но всичко в мен е вече мъртво.

Искаш да откраднеш?

искаш да откраднеш
стиха ми?
глупако - ще напиша още сто!
дори и тях да ги задигнеш
и да публикуваш книга...
давай!
кой ще ти повярва
бурен върху цвят покарва ли?
бисер как ще се роди в калта?
плява ражда само плява!

искаш да откраднеш
мойта слава?
не става!
кради на воля
неразбрал
на мисълта полета
на думите размаха
раждат шедьоврите
и те правят класик
ако писано е
да бъдеш велик
пред света си длъжен
себе си да бъдеш!

никого не ще излъжеш

Нека музика ума пречисти

нека музика ума пречисти
заговарят тези бели листи
и се раждат хиляди мъниста

думите пред мен подскачат
знам какво те всички значат
те: спасители - палачи

всички чувства те предават
нищо скрито не остава
в мен избухва вряла лава

хич не мисля просто пиша
правя го тъй както дишам
коментарът е излишен

нека музика ума разтвори
тя душѝ спасява от затвора
музиката е за мен простора!

В ушите

в ушите музика кънти
и носи вихър леден
към листа тихо гледам
молѝвът сив в ръка блести

и пиша вече думи аз
под порива му силен
и буквите ми жилят
със огън и любов и страст

в ушите музика кънти
захранва мойта жажда
и стихове поражда
окъпани в мечти

Зова

зова вас - вихрите могъщи -
които къщите обръщат
и викам бурите всесилни
с дъжда обилен покорил ни!

зова вас - огнени стихии -
владели вие сто магии
и викам ангели и дяволи
на мене славата да дават!

зова вас - думите безсмъртни -
и нека Музата със вас живее
сърце върви по пътя кървав
щом спре
звезда блестяща ще изгрее!

Елате думи

елате думи
елате красиви слова
за никакви суми
вас - нежните струни -
не бих изтъргувал
заради вас съществувам

елате думи
ела прелестна реч
по реки и по друми
в нощи тъмни и лунни
те диря и намирам
за тебе живея
и за тебе умирам

Защо принуди ме

защо насили ме със думи
свободно да живея
защо принуди ме с делата
аз други да не слушам

защо заложник взе ме тамо
дето грее свободата
защо накара ме да бъда
независим и безгрижен

Вие двамата работите

вие двамата работите
и от времето крадете
стих да напишете
и развиват се животите
аз изливам си сърцето
пълно с излишъци

вие двамата работите
а аз клатя си краката
стихове пиша
все на бързи обороти
и изливам си душата
с думите скришом

Огън в очите гори

огън в очите гори
и пръстите пишат ли пишат
листът блести от искри
и думите - живи - въздишат

Музикант-виртуоз

тъй както музиканта-виртуоз
превръща звуците във чудна песен
така и ти подобно черен кос
създаваш думи от напев чудесен

Не вярваш

не вярваш че ще се уплашиш
от стиховете мои
и всъщност няма нищо страшно
освен на чувствата пороя
на чувствата ми водопада
ще те залее щом ги видиш
а ти си още толкоз млада
че кой ли може да предвиди
как ще разгадаеш мойте думи
че усещам връзка помежду ни
че чатът с тебе е награда
най-висшата наслада
че прозорчето щом светне
и на мен ми става цветно
и понякога се взирам
в чатовете си отворени
и вътрешно умирам
защото ти си с други хора
а не със мене

разбра ли ти най-сетне
проумя ли ти защо
чувствата напреднали
без да бъдат страшни
могат да уплашат
твойто крехко същество

Като сняг топят се думи

като сняг топят се думи
изцежда се смисъл от тях
затихващ стон са на струни
които се стриват на прах
това сега помежду ни
довежда до пълния крах

Магия

когато в думите вече няма магия
когато словото нищо ново не крие
щом от речта ти е всичко източено
и не показваш в гърдите клокочещото
тогава е време за дълга почивка
провала приеми с голяма усмивка
не е на света края и няма да свърши
повярвай не си последен не си и първи