Планини

планини високи с назъбени била
снегове жестоки и бури и мъгла

там живеят волно и реят се орли
и гнездят на голите ледени скали

върховете остри проболи свода син
карат всеки облак да рони с плач сълзѝ

планини огромни - те вечни са били -
снеговете помнят сред бури и мъгли

Облаците сиви

... а облаците горе сиви
резонират си с душата ми
по устните следи горчиви
на отрова са зачатъци

... сърцето покорено тлее
в огън бял покръстено
в гърдите нещо грозно зрее
с бурите и земетръсите

Зова

зова вас - вихрите могъщи -
които къщите обръщат
и викам бурите всесилни
с дъжда обилен покорил ни!

зова вас - огнени стихии -
владели вие сто магии
и викам ангели и дяволи
на мене славата да дават!

зова вас - думите безсмъртни -
и нека Музата със вас живее
сърце върви по пътя кървав
щом спре
звезда блестяща ще изгрее!

Облаците сиви

... а облаците горе сиви
резонират си с душата ми
по устните следи горчиви
на отрова са зачатъци

... сърцето покорено тлее
вместо огън бял да ръси то
в гърдите нещо грозно зрее
с бурите и земетръсите

В езерото

във езерото оглеждат се дърветата
поезия са техните контури
във водата е потънало сърцето ти
далеч от урагани и от бури