Листата са нежни и алени

ЕСЕНЕН ЕТЮД

листата са нежни и алени
горят като клади запалени
и капят в голямото езеро
и стапят се в чиста поезия

дошли са дните тук есенни
красиви и песенни
и носят мъгливите утрини
допират се устните

и птиците гонещи вятъра
и древният зов на земята ни
тук всичко е обич и ние сме
във центъра бял на магиите

В полите на планината

в полите ласкави на планината
детето-езеро лежи
потоци пъргави към него скачат
от риби то гъмжи

със облаците бели си играе
успява тях да утеши
провожда ги тогаз към рая
ведно с човешките души

Бездната

отварям прозореца - Алпите
в мазето пък чакат ме талпите
поглеждам небето - съзвездия
отгоре чака ме бездната
излизам навън - там е езерото
всичко край мен е поезия

В езерото

във езерото оглеждат се дърветата
поезия са техните контури
във водата е потънало сърцето ти
далеч от урагани и от бури

Животът ти е езеро

животът ти е езеро
от проза и поезия
и в него ти се давиш
животът ти река е
но пътя й не знаеш
и все пак продължаваш

Пресъхна реката

пресъхна реката на моята лирика
и сухи са листите
нецелунати от мастилото
пресъхна потока на мойта поезия
пустиня е езерото
и под слънцето в жълто блеснала