От очите кървави

от очите кървави сълзи се ронят
уста - проклинат Бога -
а в душа обречена пълзи стар спомен
едно тъжовно - сбогом! -

и ръцете сключват се в прегръдка нежна
- но само въздух срещат -
ах къде изчезна моята надежда
тя - лед и жар гореща? -

Жарките шарки

жарките шарки разжарени
на цветове непопарени
светят цветно разплетено
късат ги тихо поетите

звездните бездни изплезени
бълват изящна поезия
в огън могат към Бога те
вечно да пращат тревогите

Като те гледам

защо като те гледам ми се струва
че в друг един свят съществуваме
или сме съществували
като едно цяло
и опознал красивото ти тяло
докоснал съм душата бяла

защо като те гледам ми изглежда
че има някаква малка надежда
на Мойрите преждата
да ни срещне насаме
и вкусил тялото ти - светъл мед
да помня вечно тоз момент

защо като те гледам аз усещам
че някога съм те посрещал
или скоро ще се срещнем
и ще пламне огън
от болка радост и тревога
който ще е като сладка дрога

Седя пред листа

Седя пред листа. Безсилен.
Умът ми чист е. Стерилен.
Слова по писта. Безкрили.
Слънца лъчисти. Прости ли?

Пред лист седя. С химикалка.
Думи редя. Тъй са жалки.
Как аз вредя? Уж по малко.
Да разредя? Откачалко!

Път зелен

пътят зелен все напреде води
от двете му страни - дървета
отгоре свети небосвода
трева на него вечер свети

пеперуди и светулки нощем
осветяват този път
и ще ходиш ти по него още
чак до края на светът

По полето

по полето вървя
по полето
от сърцето кървя
от сърцето

и душата лети
и душата
със крилати мечти
със крилати

а очите сълзят
а очите
в тях змиите пълзят
в тях змиите

Чакам те

Чакам те. В Мрака си.
Рисувам кървави дракони.
Чакам те. Някоя.
И обич мъртва е знакът ни.

Чакам те. В Мрака си.
Детето първо проплака ни.
Чакам те. С млякото.
Смъртта по жътва нечакана...

Заседнала в гърлото

заседнала в гърлото

ледена топка

а раните кървави

парят при допир

когато и волята

смачкана падне

тогава чак полета

спира по пладне

когато мечтите ти

счупени вехнат

тогава очите ти

порти открехват

заседнала в гърлото

ледена топка

тогава преглъщаш ти

скрития вопъл

Растат ми криле

ле-ле-ле растат ми криле
мах-мах-мах със силен размах
ле-ле-ле над тучно поле
пях-пях-пях да литна успях

ри-ри-ри летя над гори
ни-ни-ни и над планини
ри-ри-ри но в мене гори
ни-ни-ни жад за добрини

аз-аз-аз но ангел съм аз
ро-ро-ро и правя добро
ас-ас-ас на вас и за вас
ок-ок-ок на лоши урок

Пресъхна реката

пресъхна реката на моята лирика
и сухи са листите
нецелунати от мастилото
пресъхна потока на мойта поезия
пустиня е езерото
и под слънцето в жълто блеснала

Кралица на дъжда

кралица ти си на дъжда
очите ти – елмази
и ръсиш бисерна вода
красива тя те пази

кралица ти си на дъжда
с ръце – талази бели
(желязо го гори ръжда
дори да е дебело)

кралица ти си на дъжда
могъщата стихия
и светеща като звезда
понесла в теб магия

В този свят

в този свят който реже нашите криле
в който всичко е от зле по-зле
и с отворена огромна паст
къса мръвки час по час
къса мръвки той от нас
колко лесно е да дариш капка любов
да подариш да бъдеш готов
с очи усмихнати добри
да си буден до зори
в огън буен да гориш

Огън в очите ти гори

огън във очите ти гори

заедно сме от зори
край нас земята силно пуши
а в мене ти се гушиш

пламък щом си ще ти бъда дим
и един до друг седим
край нас земята все изгаря
щом очите си отваряш

Любовта ми

облечена във шарена премяна
друга като тебе няма няма
изтънчена и нежна като дама
друга като тебе няма няма

очите ти са сини океани
искам те за мене само само
сълзите ти разкриват много рани
искам те за мене само само

любовта ми е голяма
само че е глухоняма

На Jada Facer

Мелодия през теб потича
като река пълноводна
гласът ти следва я отлично
ръцете пък хващат тона

ти цялата си ритъм бесен
ти си музика прекрасна
да ти си песен
и ражда се във теб чудесен
ритъмът на есен ясна
на ясна есен

Мелодия през теб течаща
мръсотията измива
минава през плътта на части
без да попива

Без теб съм нищо

Без теб съм нищо
Без теб умирам
Но ти си хищник
Не ме разбираш

Без теб угасвам
Без теб умирам
Ти си ужасна
Живота спираш

Без тебе страдам
Без теб умирам
В теб - вечно млада
Любов извира

Търся в очите ти

Търся в очите ти злоба,
а те са морета бездънни!
Знам, ще ме пратят чак в гроба –
направо в градините сънни!

Търся в очите ти корист,
а те са пустини безкрайни...
Зная, че моята орис
обвита е в кървава тайна!

Виждам в очите ти прошка,
за всичко, което съм сторил,
пия ги нежно аз нощем,
далече от другите хора!

Аз какво да ти предложа

Аз какво да ти предложа?
Ложе?
Може!
Да лежиш на мойта кожа...


Аз какво ти подарявам?
Слава?
Плява!
И сама ти Сътворяваш...


Аз какво от теб да искам?
Близост?
Изход!
Ти да бъдеш моят изток!

Аз съм жената до нея

Те двама обичаха нея,
а тя си нямаше идея...

Единият дошъл бе от ада,
свикнал да страда!
А другият - ангелско чадо,
вкусил наслади!

Те двама обичаха нея,
но да й кажат не смееха...

Единият й писа поеми,
с чувства големи!
А другият - дарове праща,
много изящни!


У двамата чувствата зреят,
но аз съм жената до нея!

Изригват в мене вулкани

Изригват в мене вулкани -
огромни кървави рани...
В мен блъскат се комети,
разкъсват те сърцето...

И всичко иде от теб!


Всичко е така излишно някак.
Хайде да допием днес коняка...
А после ще заспим в легла различни.
Какво ти пука колко те обичам?

Всичко е така излишно днеска.
Ти си с толкоз хубава прическа...
Не мога в нея пръсти да прокарам.
Ти гледаш само как да ме разкараш!

Нищо няма вече своя смисъл.
Аз последен съм във твоя списък...
Но малката утеха ми остава -
приятелството наше продължава!