Късно е

късно е много е късно
вехне сърцето разкъсано
като есенно цвете

мъчно е много е мъчно
думи затихнали в глъчката
в тебе още щом светят

късно е много е късно
дълго сърцето е търсило
малко нежност в свят леден

Жарките шарки

жарките шарки разжарени
на цветове непопарени
светят цветно разплетено
късат ги тихо поетите

звездните бездни изплезени
бълват изящна поезия
в огън могат към Бога те
вечно да пращат тревогите