На Краси

гола воля срещу звяр ужасен
толкоз силен и опасен
и СВЯТ се той нарича

няма време - никога не стига
за урок или за книга
а времето изтича

дух - желязо! - срещу черен дракон
цар на огъня и мрака
- любимата обича -

няма време - часовникът тик-така
а налага се да чака
- но фактите се стичат -

гола воля срещу зъл противник
но той не се отказва
и става все по-ефективен
във кода щом нагазва

Нещо ме мъчи

нещо ме мъчи - отвътре извира -
иска да види белия свят
то е частица от мен - от Всемира -
раждано в болка и глад

дали ще усетиш полъха слаб
на клас от надежда
на къшея хляб?
дали ще почувстваш силния страх
когато изреждам
какво не успях?

нима ще пропуснеш затвора студен
във който прекарвам сам всеки свой ден?

нима ще пропуснеш стиха ми смутен
чрез който доказвам - човек съм почтен?

нещо ме мъчи - и ето го вънка
плаче от болка в белия свят
зная обаче - то сàмо е брънка -
капка от мене:
- защото кървя! -

Живей Богиньо

идвам в твоя свят
портата пресичам
наранен кървя
наранен обичам

идвам в твоя свят
толкова различен
думи зли мълвя
а кръвта изтича

идвам в твоя свят
моля те за милост
все към теб вървя
в мрака си се скрила

идвам в твоя свят
тук и ще загина
с тези три слова:
Ти Живей Богиньо!

Кой разбира?

много е трудно когато
пълна е с огън душата
всичко наоколо пали
с погледи хората гали
ражда - красиви? - поеми
бърза живота да вземе
всъщност тя нищичко няма
само любов тъй голяма
целия свят че побира

кой ли обаче разбира?

От ума си те гоня

от ума си те гоня
а ти ми се плезиш
само хубави спомени
и капки поезия
от теб са останали
кръв капе от раните

от ума си те гоня
а ти ми се глезиш
пък светът тъй огромен е
и мъничка песен
за теб е останала
разказват я дланите

Защо ще умра?

На Смирненски

Веднъж ли само се умира?
Оставил ли съм ясна диря?
Или ужасно много драскам...
Със цел и мисия неясна?

Веднъж ли само се живее?
Додето чакам да узрея...
Аз май ще капна от дървото.
Безкрайно сам. Докрай самотен.

Животът и смъртта са близки.
Животът не търпи капризи.
Смъртта жестока жал не носи.
Умираш с хиляди въпроси...

"Защо съм на тоз свят роден?"
не знае даже Поетът.
И всеки минути краде...
до края свой да докрета.

"Ще зная защо ще умра!"
оставил нам е декрета.
Да чувстваме всяка зора...
С очите и със сърцето!

Ти си видение

ти си видение
без форма и плът
мое спасение
по дългия път

носиш животите
и всички душѝ
наши - самотни -
и щом ти решиш

пускаш в дълбокото
на грешния свят
удря жестоко той
без никакъв свян

ти си видение
и ангел си бял
всяко падение
поражда борба!

Късно е

късно е много е късно
вехне сърцето разкъсано
като есенно цвете

мъчно е много е мъчно
думи затихнали в глъчката
в тебе още щом светят

късно е много е късно
дълго сърцето е търсило
малко нежност в свят леден

И този свят се разпада

... И този свят се разпада,
разкъсван от нас е на части.
Добрите хора щом страдат,
а лошите стават всевластни
и мачкат и мъчат народа...
И даже останал свободен,
поскъпват токът и хлябът;
без милост алчно ни грабят -
животът е станал ужасен!
Войнѝте семейства раздират,
стотици умират!
... И моля тогава Човека:
"Това е опасна пътека.
Вόди до край на живота.
А може по-иначе. Нека...
С обич ний първо подходим!"

И този свят се разпада

... И този свят се разпада,
разкъсван от нас е на части.
Добрите хора щом страдат,
а лошите стават всевластни
и мачкат и мъчат народа...
И даже останал свободен,
поскъпват токът и хлябът;
без милост алчно ни грабят -
животът е станал ужасен!
Войнѝте семейства раздират,
стотици умират!
... И моля тогава Човека:
"Това е опасна пътека.
Вόди до край на живота.
А може по-иначе. Нека...
С обич ний първо подходим!"

Нима е самотата

нима е самотата
просто обич но с обратен знак
нима е светлината
отрицание на пълен мрак

нима смъртта е само
миг изпълнен с черна красота
животът - светъл пламък
блясва и угасва сам в света

Свещица ярка

свещица ярка в мрака
ангел в черен ад
кралица чака сякаш
обич в тъмен свят!

сълзица нежна тиха
рониш - светъл цвят
в стотици силни стиха
прелест оживя!

лозници са ръцете
меки бели те
на жрицата сърцето
в теб тупти дете

кралица чака в мрака
обич в тъмен свят
свещица ярка сякаш
ангел в черен ад!

Добре си поживя

дотук добре си поживя
сега е време да пораснеш
и да отвориш своя свят
за две очи и поглед ясен

ДАЖЕ ДА ЛАЗИМ

Не сме били за този свят!
Нито за това време!
Живеем в постоянен ад!
Но знаете ли -
ХИЧ НЕ НИ ДРЕМЕ!

Не сме били за този свят!
А за друга конюнктура!
Години в ямата живях!
Но даваме ви:
ОЩЕ КУЛТУРА!

Не сме били за този свят!
А нима за вас е запазен!?
От нас запомнете това:
Ще вървим напред
ДАЖЕ ДА ЛАЗИМ!

Съставка

съдържаш ценната съставка
на всичко живо на света
и правя вече съпоставка
как силно действа любовта

(когато трябва да обичаш
даже само от инат
или любимото момиче
е целият ти свят

когато трябва да забравиш
ей така дори напук
защото той не заслужава
и пълен е боклук)

Твореца тя как вдъхновява
творбите пълни с красота
как носи му безкрайна слава
душата грее в чистота

Звярът

Звярът пробуди се, звярът,
хиляди века прекарал
във дълбокия лед.
Жалките смъртни не могат
да го убият. Той Бог е
който жреца прокле!

Звярът пробуди се, звярът,
късно е вече за Вяра,
за спасение тук.
Жалките смъртни са слаби,
техният свят ще ограби -
бавно, тихо, без звук.

Без изход (В този свят така студен)

Кажи ми, в този свят така студен,
дали му дреме някому за мен?
Не мисля...
Но зная аз, ще дойде светъл ден,
когато от студено уморен,
наистина...
Ще вляза в свят, от мене сътворен,
далеч от този свят така студен
без изход!

Мислите, че сте различни

Мислите, че сте различни,
че сте свободни в този свят?
Всичко, което обичате,
всичко, което наричате
Свобода, е ваш личен Ад!

Мислите - от вас зависи...
Имате право и на глас?
Всичко, което измисляте,
всяка изстрадана Истина,
води ви към чуждата власт!

Майка ми - рожден ден

Честит рожден ден, мамо!

Сърцето ти е толкова голямо
колкото цял един свят.
С баща ми двама
            подаваме своето рамо -
да разцъфтиш като цвят!

Душата ти ефирна е и мека
като скъпо кадифе.
А ний полека
            в очите ти търсим пътека
към новите светове!

Искам двама да се скрием

искам двама да се скрием
от застигащата буря
пристан нейде да открием
в океана сив от думи

нека двамата се сгушим
някъде на много тихо
надалеч от този шумен
свят където се открихме