нещо ме мъчи - отвътре извира -
иска да види белия свят
то е частица от мен - от Всемира -
раждано в болка и глад
дали ще усетиш полъха слаб
на клас от надежда
на къшея хляб?
дали ще почувстваш силния страх
когато изреждам
какво не успях?
нима ще пропуснеш затвора студен
във който прекарвам сам всеки свой ден?
нима ще пропуснеш стиха ми смутен
чрез който доказвам - човек съм почтен?
нещо ме мъчи - и ето го вънка
плаче от болка в белия свят
зная обаче - то сàмо е брънка -
капка от мене:
- защото кървя! -
Няма коментари:
Публикуване на коментар