На Краси уикенда

хората почиват си
уикенда
ходят на морето
или на театър
някъде на вятър
някъде на светло
питаш ли ме мене
в таз аптека тъпа
само да пристъпя
и хиляда души
този киха
друг запуши
на сърцето тихо
ударите слушам
тях като изключим
нищо тихо няма
и макар обучен
персоналът само
може да трепери
пред хиляда дзвера
които ни обграждат
камерите нази гледат
някой горе ще съзре
от големите говеда
но дали ще разбере
че изобщо не е редно
да се бачка с часове
да се бориш с бесове
под луната бледна
хората почиват си
уикенда

Стих по Лилиев

Ново време, в теб различни
се родиха от мъгла -
ученички, ученички,
с тънки, хубави тела.

Тях ги мутрите събличат,
после тръгват по дела -
ученички, ученички,
с тънки, хубави тела.

Те подир децата тичат,
гледат се в огледала -
ученички, ученички,
с тънки, хубави тела.



ОРИГИНАЛ

Николай Лилиев:

Светло утро, ти прокуди
всяка пара и мъгла —
пеперуди, пеперуди,
тънки сребърни крила.

Ти безбрежна шир събуди,
звънна в моите стъкла —
пеперуди, пеперуди,
тънки сребърни крила.

Затрептяха изумруди,
цяла мрежа светила —
пеперуди, пеперуди,
тънки сребърни крила.

Пародия на "Кукла" на Атлас: Кифла

Бледа кифла си ти,
нацапана цялата с тонове грим.
Как да видя, кажи,
твойте изкуствени меки гърди?

Питам, мога ли аз,
на гости да водя теб утре у нас?
Колко път ни дели,
аз съм шебек, а кифла си ти?

Ти ме тровиш със дим -
дим от цигарите, неизличим.
Руса кифла си ти,
която дебилно ме гледа с очи.

Обичам те - шега

Обичам те.
Точно теб!
Повече от сладолед.
Повече от шоколад.
- Повече от бира?
Е, че то се подразбира!

Желая те.
Точно теб!
Повече от крем брюле.
Повече от мармалад.
- Повече от водка?
Стига, с моята походка!

Искам те.
Точно теб!
Повече и от суфле.
Повече от баклава.
- Повече от уиски?
Еее, ти вече много искаш!

Сънища наяве

Аз затварям очи... и съм на морето...
Климатика бучи... и не е горещо...

Запушвам уши... и ето ме в Рила...
Но дим ме души... цигарка са свили...

И крещят в коридора... хайде, стига, бе хора...

Петък следобед е, жега, и не ми се работи...
Дай ми моренце, и излет, да си гледам живота.

А вие ме гъчкате в тясната стая
от мързел умирам аз... види се края...

Хронос

Времето е спряло.
Бъзика се Хронос със нас.
Вия на умряло.
Минутата трае цял час.

Времето е спряло.
Взирам се в екрана тъпо.
Прозявам се вяло.
Хронос ще плати прескъпо.

Времето верно е спряло.
Ако днес не оцелея...
положете мойто тяло
на Скуката в Мавзолея.

Самоназидателно

Стегни се, човече,
излагаш се вече -
като медуза разплут
на стола лежиш
нито видян, нито чут
ти тихичко спиш...
не спиш, ами дремеш,
тъй - да мине време...
Климатика разхлажда.
За какво ти се плаща?
Стегни се, човече,
не ще трае вечно!

На Бала

На бала ще съм със парцал,

защото наште казаха, че

роклята "е много скъпа"!

А дъщеря им като е в чувал,

няма ли да е по-тъпо?

Девойко, видимо неуравновесена,

нима ако не разориш баща си

и останат кинти за квартира,

за семестрите и за храната...

нима това ще бъде толкоз лошо?

Защо си всъщност толкова вбесена?

Не влязла в ПУ-то

Мина третото класиране и нищо,
не съм приета във ПУ-то
защо ли жива съм и още дишам,
ще направя нещо лудо!

Скъпа, девойко безпросветна,
не си 100, а си на деветнайсет,
една година, няма да усетиш,
и после пак ще кандидатстваш.

Защо е тръшкането и рева
защо обмисляш щуротии,
от тюхкането, че и от гнева
май ползите са идентични.

Още за пълните хора

Девизът на хората с наднормено тегло: "Голяма дума кажи, голям залък не лапай!"

- Очите ти са зачервени, Мимс, да не си плакала? - пита на висок тон Иван, за да заглуши бясната чалга в бирарията.
- Казаха ми, че съм дебелааааа.... - започва да реве и подсмърча въпросната Мими.
- Глупости! - подава й салфетка Иван. - Знам как ще се разведриш. Я изтичай до другата зала, вземи си два стола и ела да седнеш при нас на масата!

Вицове за пълни хора

- Додох съм да дам кръв! - отсича недружелюбно застаряваща, безвкусно облечена обемиста жена.

- Моля, попълнете формуляра и седнете на онази пейка до вратата, ще ви извикаме след малко. - изчуруликва млада и стройна девойка зад гишето, на което има нарисуван червен кръст.

- Ъ, кво?! - закръглената жена вади от чантата си очила и започва да срича - И-ме.... Го-ди-ни...

След десет минути момичето на гишето казва: 

- Оставете формуляра, ще запишем данните когато мине процедурата.

- Ъхъ, Дубре! Шом кааш, душа! - мургавата жена се изправя с неимоверни мъки и тръгва към гишето. - Къде да въра са?

- По този коридор, втората врата в дясно. Там ви очакват. - младото момиче посочва с красивото си пръстче един коридор, вляво от регистратурата и се усмихва окуражително. Но като вижда, че възрастната жена се двоуми, казва успокояващо. - Няма да ви заболи изобщо. Като ухапване от комар е.

- Ъ-ъ! Елум машах тирин вадад комар мюмюн анар! - изрича бързо дебеланата и тръгва към манипулационната.

- Охооо, Айше, пак ли ти, ма! Ефенеш мефир ба шадам рон? Как са децата? Мъжът ти още ли е на гурбет?

- Гладни сме, батеее, гладни сме, немаме кво да едем!

- Айде сега глупости. - подсмихва се санитарът - Колко ще дадеш?

- Ми не знам, душа, колко може?

- Виж сега, Айше. Човешката кръв представлява от 5 до 7 процента от телесната маса.Теб като те гледам, едно 30 литра можем да ти източим!

Тъп виц

Вървя си вчера по улицата и се чудя откъде да взема пари за едно козче. И след малко виждам трима пича дето ми дължат над петдесет лева.
- Ко стаа? - ми викат копелетата и ми се хилат като циганче пред туба лепило.
- Ми е, на, пуши ми се, ма нема кинти?! - права се на ударен аз. - Вие нещо, каше, имате ли, да напраим една партийка за петичка, десетка?
- Нема кинти брат... даже щехме да ти поискаме на заем малко, нал'съ сещаш? - и ме гледат с мазните си мутри, ухилени като пенсионер, намерил 2 лева на улицата.
- На сухо ли сте мама ви дееба, аз ся ша ви кажа...

И като ги почнах. Бой! Бой! Бой!

- И кво стана, бай Филипе, върнаха ли ти парите?
- Ти да видя някакви пари в джобовете ми като ме докарахте тука с линейката?

Черен хумор

- Даваш ли, даваш, Балканджи Йово, хубава Яна на турска вяра?
- Ръцете си давам, Яна не давам на турска вяра!

Отрязали му ръцете.

- Даваш ли, даваш, Балканджи Йово, хубава Яна на турска вяра?
- Краката си давам, Яна не давам на турска вяра!

Отрязали му краката.

- Даваш ли, даваш, Балканджи Йово, хубава Яна на турска вяра?
- Езика си давам, Яна не давам на турска вяра!

И тъкмо палачът му изпънал езика и се подготвил да му го отреже, когато се намесила хубавата Яна, която гледала отстрани:

- Спрете! Спрете! - развикала се истерично тя, изтичала до площада и, като се надвесила над осакатеното му тяло, прошепнала тихичко в ухото му - Йовчо, миличък, Доган ще ме води на Тасос да се женим, ще ми дадеш ли благословията си преди да ти отрежат езика?

Аз съм баровче

Аз съм баровче и тъпа
майка мене е родила;
и сега в количка скъпа
ме разкарва и се хили.

Аз съм баровче. Отричам
аз законите, моралът;
дай момиче да събличам
и навсякъде да галя.

Аз съм баровче и дрога
често аз употребявам.
Всичко българско и родно
плюя, храча и забравям.

Аз съм баровче и гасна
в дни жестоки, гадно време;
син съм на земя ужасна
син съм на дивашко племе.

Пародия на Валери Петров - Под луната

Гледам как днеска в актьорската трупа
етюдите всякой набързо претупа.
Пуши един, двама ядат, 
а пък трети говори...

А режисьорът само седи и се мръщи 
и соли ги всички със думи присъщи,
обхванат от гняв (не)престорен:
"Не, не съм доволен!" 
"Хич не съм доволен!"

В туй време отгоре девойките леки
разкъртват тавана, и носи се екот -
те тупат ли, тупат... и тупат, и чупят...

На сцената нямаше още магия
и тъкмо когато ми писна от тия... 
девойки... красиви, с подкови железни,
които пристъпяха тихо и нежно...

си бръкнах във джоба, извадих шишето,
и бързо излоках на екс елексира,
съставен от уиски, ракия и бира
и стана ми леко след туй на сърцето...

И вляха се в вените огън и сила,
и от благодарност неземна окрилен,
простих и забравих на всички вината
и заедно пихме без шум под луната.


Оригинал:


Гледам как днеска хазяйската котка
е толкоз послушна и кротка;
вече във прясното мляко не бърка,
с опашка извита в крака ми се търка
и мърка ли, мърка... мърка ли, мърка...

Но нещо ме тайно подсеща
отде е таз обич гореща...
Всяка година й давят, горката,
слепите рожби в реката!

Тази година окоти се пак,
ала от котета никакъв знак;
беше се тя изхитрила -
рожбите свои бе скрила.

А вчера във службата бях аз дежурен
и върнах се късно, и в дворския бурен
четири котета, видях, под луната
играеха някаква игра чудновата:

търкалят се, гонят се и се прескачат
но, което бе странно, без никак да мячат;
четири котета - и смешни, и жални,
играеха свойте игри нелегални...

Ах ето ви, значи, къде сте били!
Ами сега? Да ви хвана, или...
Аз дълго ги гледах и накрай се разсмях;
и сякаш бе хванато в някакъв грях

след миг беше цялото сборище скрито
под някакво хвърлено старо корито
отдето, издръпнато зле
трептеше едно опашле...

После подробности други не зная.
Навярно са казали на майка си тая
случка среднощна и тя без съмнение
днеска затуй е с добро поведение.

Ами сега, щом й рожбите знам
на лошите може би ще ги издам?
Мър-мър - бъди добър?

А може би другаде тя ги е скрила
и от благодарност към мене е мила,
задето простих им тогава вината,
че бяха играли без шум под луната.

Двуезично и превод

They lie, they lie before me -
те, твоите прекрасни форми...
They lay, they lay upon me -
те, твоите красиви стомни...
Just pour, just pour onto me
от тях амброзия върху ми...
Then burn, then burn into me
очите свои сребролунни...


Лежат, лежат пред мене -
те, твоите... очи големи...
Тежат, тежат върху ми
те, твоите... ресници лунни...
Излей, излей върху ми
ти сока на измамни думи...
Гори, гори във мене
ликът ти от безкрайно време...

Относно Чалгата и рапа

Друго скрито в скрина с аспирина стихче на агентът под прикритие от Лувъра - Савата.

Чалга, рап и Азис -
колко само са смотани!
Щом АББА и Роксет напяват балади в ухото ми,
то бясните чалги във Валди защо са ми?
До гуша дойде ми от ритми и рими
изтъркани!
Нима е изкуство туй глупаво хъркане!?
Тъй че припявам си Numb и The Look, 
а не - тоз боклук,
който вече побърква ме!

Песен за Аврил

Скрит текст, разкриващ скритите чувства на Савата към обектът на обожанието му:

Аврил, харесвам твоя стил.
Аврил, ликът ти ми е мил.
Така се радвам,
че съм те открил.
Не те сравнявам
с крокодил от Нил.
Не те наричам
понякога Гаврил.

Намирам те за интересна,
това нали е всеизвестно.
Гласът ти просто е чудесен,
харесвам всяка твоя песен.

Аврил, харесвам твоя стил.
Аврил, ликът ти ми е мил.
Списание със теб,
под леглото аз съм скрил.
С удар аз свиреп
хулителите твои бих убил.
Да те критикувам
не бих си позволил.

Ти за мен си приказно красива,
всеки цвят коса и дреха ти отива.
Гласът ти просто е божествен,
харесвам всяка твоя песен.

Аврил, харесвам твоя стил.
Аврил, ликът ти ми е мил.

Аз съм кифличка

Аз съм кифличка, нехайна
майка мене е родила,
с прелести, блага нетрайни
щедро ме е надарила.

Аз съм кифличка. Обичам
в чат да висна постоянно,
статуса ми, все различен
да ми лайкват е приятно.

Аз съм кифла. С нови дрешки
правя селфита в кафето,
пия там по два-три фреша,
грим размазвам по лицето.

Аз съм кифличка и расна
във това модерно време
и съм на мига съгласна
мутра с ланец да ме вземе.

Мони

Мони, Мони, Мони,
от погледа ти електрони
към мене на вълни летят.
Когато спя,
когато ям макарони,
умът ми е при Мони...

Мони, Мони, Мони...
не, няма щитове и брони,
които да ти устоят...
Когато спя,
говоря ли по телефона,
умът ми е при Мони...

Мони, Мони, Мони...
като мед примесен със лимони
сладко-кисел е вкусът...
Когато спя,
когато свирят тонколони,
умът ми е при Мони...

И знам, жени има милиони,
но умът ми е при Мони...