Камъкът помни

гледай тези скалѝ
пазят тайни вековни
вардят волни орли
битки стари съдбовни

имат сили във тях
толкоз те са огромни
знаят мъка и грях
камъкът помни

носят кърви и кост
дълго през вековете
стават връзка и мост
сливат те световете

ражда земната гръд
фигурите огромни
те са право и съд
камъкът помни!

Пусни ме

пусни ме ти хало проклета
това ли е рай за поета
ужасни куплети
да пише
излишно!

не искам твоята магия
накрая знам тя ще убие
каквото аз крия
в сърцето
ми клето!

пусни ме ти грозна горгоно
живееш във мен като спомен
жестока огромна

над мене надвесена
поезия!

Свърших с тебе

свърших с тебе!
засега!
стига трепет!
блян! нега!

от тебе нямам нужда
и вече си ми чужда

от мен излез ти
Поезийо!

дадох ти каквото можех
даде ми каквото ти успя
беше тъй блажено Боже
и душата ми запя

свърши всичко! край!
пъкъл! сън! и рай!

от мен излез ти
Поезийо!