Нима не разбираш?

нима не разбираш глупако
че няма причина да чакаш
защото по-силен е мракът

нима не разбираш - боли те
защото това са жените
за тебе - куплети и ритъм

нима не разбираш - без смисъл
до днеска за близост си писал
на болка ти сам се ориса

стегни се най-после поете
и нека сърцето ти - цвете -
да спре да хаби цветовете!

Когато ти свирна

когато ти свирна
дотичваш при мене
любов ювелирна
живота променя

нощта щом загърне
града с наметало
и аз те прегърна
със дух не и с тяло

ти почваш да пишеш
любовни куплети
и думите нижеш
дошли от сърцето

но ти не обичаш
ни тях нито мене
и не в нас се вричаш
а в свойто спасение

Муза

Какво от мене искаш, Музо!
Бъди проклета!
Умът ми да контузиш? Давай!
Счупи сърцето!

Ти шепнеш ми за слава...
И даже викаш!
Какво от мене искаш, Музо!
Сълзѝте бликат!

За кеф ме обладаваш...
Лежиш в куплети.
Хранѝ ме със илюзии? Давай!
Бъди проклета!