Пусни ме

пусни ме ти хало проклета
това ли е рай за поета
ужасни куплети
да пише
излишно!

не искам твоята магия
накрая знам тя ще убие
каквото аз крия
в сърцето
ми клето!

пусни ме ти грозна горгоно
живееш във мен като спомен
жестока огромна

над мене надвесена
поезия!

Не за слава

лесно е да пишеш
разни думи
само че излишно

трудно е да нижеш
срички умни
огън щом те движи

станеш ли поет ти
с нежни струни
щом редиш куплети

само не забравяй
няма суми
бисери остават

времето не дава
да порасне плява

горѝ
творѝ
но не за слава!

Нима не разбираш?

нима не разбираш глупако
че няма причина да чакаш
защото по-силен е мракът

нима не разбираш - боли те
защото това са жените
за тебе - куплети и ритъм

нима не разбираш - без смисъл
до днеска за близост си писал
на болка ти сам се ориса

стегни се най-после поете
и нека сърцето ти - цвете -
да спре да хаби цветовете!

Когато ти свирна

когато ти свирна
дотичваш при мене
любов ювелирна
живота променя

нощта щом загърне
града с наметало
и аз те прегърна
със дух не и с тяло

ти почваш да пишеш
любовни куплети
и думите нижеш
дошли от сърцето

но ти не обичаш
ни тях нито мене
и не в нас се вричаш
а в свойто спасение

Муза

Какво от мене искаш, Музо!
Бъди проклета!
Умът ми да контузиш? Давай!
Счупи сърцето!

Ти шепнеш ми за слава...
И даже викаш!
Какво от мене искаш, Музо!
Сълзѝте бликат!

За кеф ме обладаваш...
Лежиш в куплети.
Хранѝ ме със илюзии? Давай!
Бъди проклета!