Нима не разбираш?

нима не разбираш глупако
че няма причина да чакаш
защото по-силен е мракът

нима не разбираш - боли те
защото това са жените
за тебе - куплети и ритъм

нима не разбираш - без смисъл
до днеска за близост си писал
на болка ти сам се ориса

стегни се най-после поете
и нека сърцето ти - цвете -
да спре да хаби цветовете!

Рана разранена

искам стих да ти напиша
но съзнанието ми
е рана разранена
и боли
и е студено
щом опитам
нещо в ритъм да създам

искам стих да ти напиша
но умът ми стене
и въздиша
няма нищо няма нищо
ще ми мине
и ще има
стих за теб богиньо

На Jada Facer

Мелодия през теб потича
като река пълноводна
гласът ти следва я отлично
ръцете пък хващат тона

ти цялата си ритъм бесен
ти си музика прекрасна
да ти си песен
и ражда се във теб чудесен
ритъмът на есен ясна
на ясна есен

Мелодия през теб течаща
мръсотията измива
минава през плътта на части
без да попива

Сестрите на вятъра

сестри на вятъра сте вие
вихри носите в косите
като вълчици диви виете
телата си във ритъма
унесени във танца целите
постигате за нула време
от всички най сте смели
за нищо друго не ви дреме

Ритъм и рима в поезията

ТАЗИ СТАТИЯ НЕ Е МОЯ

РИМИ - съзвучие между две или повече думи в стиха, основано на пълно или относително тъждество. Римата започва от последната ударена гласна в стиха и може да бъде:

пълна (богата) - съвпадане и на съгласните звукове след акцентуваната гласна;

бедна - съвпадане само на акцентуваните гласни;

непълна - приблизително съвпадане между съгласните звукове в римуваните думи (Ботев: тЕмен - дрЕбен);

неточна - съзнателно допущано несъвпадение в римуваните думи както на гласни, така и на съгласни звукове (нОщи - Още);

тавтологична - повторение в края на стиха на една или на няколко едни и същи думи, заменящи римата (пример е "Тихият пролетен дъжд" на Лилиев)

Според мястото на ударението римите се делят на:
мъжки - ударена е последната сричка: же-нА, стра-нА;
женски - ударена е предпоследната сричка: об-лЯ-на, зас-мЯ-на.

Ако римата завършва на гласна, се нарича отворена, а ако завършва на съгласна - затворена

Според мястото в стиха римата е:

- крайна - най-често срещана

- средна(вътрешна) - дума или израз в средата на стиха, римуваща се или с римата в краесловието, или със съответните думи и изрази в следващите стихове;

- начална - в началото на стиха, независимо от римата в края (засилва ритъма на стиха).

съставни рими - един от римуващите се компоненти е съставен от две или три думи, като обикновено се акцентува последната сричка: напр. блуждАе - дошлА е.

двойна рима - римуване на две думи в един и същи стих, апр. при Смирненски "светла вера - нова ера"

каламбурни рими - рима, построена върху омоними(думи с еднакъв звуков състав, но различно значение) или върху игрословица (в сатирико-хумористични произведения):
Пример: Радой Ралин - "Комплимент"
Драмите му - всичките съвременни!
Само дето всички те са временни.

банални рими - всеизвестни, изтъркани 


Стихосложението се занимава със строежа на стиха.

Стих - един ред в стихотворението.
В широк смисъл означава стихотворение. В множествено число стихове (или песни) се използва като синоним на сборник със стихотворения. Тук ще използваме понятието в смисъл ред от стихотворение

Строфа - група от няколко стиха със завършена мисъл и характерно ритмико-емоционално значение. Състои се от два (дистих или двустишие) до 16 и повече стихове. Строфа с 4 стиха се нарича куплет (катрен).
Със строфата е свързано и понятието сонет.
При проявен интерес можем да включим още информация за видовете строфи. Ако някой желае, нека го направи!

Съществуват две основни системи на поетическото творчество (видове стихосложение):
ритмична - с разновидности метрическа, силабическа, силаботоническа и тоническа
и неритмична - т.нар. свободен стих
Типът стих зависи както от специфичните особености на съответния език, така и от художествено - естетическия вкус на поета.

СТИХОСЛОЖЕНИЕ1.Метрическо (антично, квантитативно) - основава се на съчетаването на кратки и дълги срички, при което се образуват няколко вида стъпки (ритмично единство от група срички):
- двусрични: ямб, хорей;
- трисрични: дактил, анапест, амфибрахий;
- и други, но с тях предлагам да не се занимаваме. За изброените стъпки - по-късно!

2. Силабическо - характерно за народната поезия. Равен брой срички във всеки стих, разделени с пауза на едно и също място(когато стихът е с повече от 8 срички).

3. Тоническо - метрична система, основана на еднакъв брой акцентувани (ударени) срички в стиха при произволен брой неакцентувани срички. Използвана в много стихотворения на Вапцаров, Пеньо Пенев и др.

4. Силаботоническо - редуване на акцентувани и неакцентувани срички (силни и слаби места) в пределите на двусричните и трисричните стъпки. Обикновено стиховете са равносрични.

РИТЪМ 

Ритъмът е периодично повторение в стиха на ударени и неударени срички.

Правилен ритъм - когато се повтаря през равни междини от време в зависимост от характера на стъпката.

Сложен ритъм - съчетание от няколко вида стъпки.

РИТМИЧНИ СТЪПКИ

1. Двусрични (в ритъма на марша):
- ямб - неударена, ударена - напр. же-нА;
- хорей - ударена, неударена - напр. мА-ма.

2. Трисрични (в ритъма на валса):
- дактил - ударена, неударена, неударена - напр. пА-мет-ник;
- амфибрахий - неударена, ударена, неударена - напр. все-лЕ-на;
- анапест - неударена, неударена, ударена - напр. лю-бов-тА.

Ритмичните стъпки се използват в различни съчетания и това определя размера на стихотворението. Стихотворенията, в които всички стихове са в един размер, се наричат равномерни. Тези, в които всеки стих е в различен размер, се наричат разномерни или разностъпни.
Използването на различните размери се определя до известна степен от особеностите на съответния език, но зависи и от вкуса и предпочитанията на поета.
Късите размери звучат енергично, дългите придават плавност и тържествено звучене на стиха.