Стихове

любими мои стихове прекрасни
защо ми пречите
в човек разумен да порасна

така сте вие нежни и заразни
подобно Вечности
изпълнени със думи празни

защо се криете
зад рими и зад стъпки

защо магията
не цъфва като пъпка

защо ме мъчите
ах вие мънички затвори

защо се пъчите
пред малкото ми близки хора

защо умирате
когато моля ви да се родите

защо е лирата
оръдие погубващо ми дните

любими мои клетчици красиви
защо съсипвате
мечтите детски - още живи

така сте вие тъжни и горчиви
любов описвате
а тя далеч от вас загива

За вас любими

Боли ме!
Ах, само как ме боли!
Чувствах сякаш
винаги с мен сте били...
На утрото в лъчите,
на мрака
в тъмните мъгли...
На вас аз можех да разчитам.
А днес се срути замъкът
игли
забиват се в плътта ми нежна
угасва пламъкът
надежда
вече няма
една
голяма
рана
само
кърви и със кръвта ми
изтичат стихове и рими.
За вас, любими!
Боли ме!

Звездичке

мила моя звездичке
огрей ме само веднъж
давам обич и всичко
да бъда звездния мъж!

мила моя звездичке
аз чакам от векове
капят бисер-сълзички
защото силно зовеш!

мила моя звездичке
ела при мене сега
стига вече игрички
подай ми нежна ръка!

И този свят се разпада

... И този свят се разпада,
разкъсван от нас е на части.
Добрите хора щом страдат,
а лошите стават всевластни
и мачкат и мъчат народа...
И даже останал свободен,
поскъпват токът и хлябът;
без милост алчно ни грабят -
животът е станал ужасен!
Войнѝте семейства раздират,
стотици умират!
... И моля тогава Човека:
"Това е опасна пътека.
Вόди до край на живота.
А може по-иначе. Нека...
С обич ний първо подходим!"

Нима е самотата

нима е самотата
просто обич но с обратен знак
нима е светлината
отрицание на пълен мрак

нима смъртта е само
миг изпълнен с черна красота
животът - светъл пламък
блясва и угасва сам в света

На Вечността пастта

На Вечността в раззинатата паст
ще загине всичко мое!
Всичката жажда, обич, нежност, страст,
редом с тежките двубои!

Питам - какъв е смисълът тогаз
да живея и да дишам
щом ще изчезне всичко? Даже аз
всички листи да изпиша!?

Пролетен дъжд

този нежен пролетен дъжд
вали и залива земята
разпрострян на шир и на длъж
играе си с лудия вятър

този нежен пролетен дъжд
пои той и всичко покарва
както ласка лека на мъж
на почвата обич докарва

Тялото ти помни

тялото ти помни
и страстите огромни
тялото ти помни
момата с двете стомни
тялото ти помни
и огнените срещи
тялото ти помни
целувките горещи
тялото ти помни
два слети силуета
тялото ти помни
и болката в сърцето

тялото ти помни

Добре си поживя

дотук добре си поживя
сега е време да пораснеш
и да отвориш своя свят
за две очи и поглед ясен

Щитове и брони

слагам щитове и брони
бягам
никой мен не гони

вадя мечове и пушки
всички
ви държа на мушка

истината - аз копнея
пълна
с обич да живея

Слънцето гасне

Слънцето гасне, Любима,
а ние го гледаме, ръцете си сплели.
Моя Прекрасна, любѝ ме,
сред камъни ледени - кристалите бели!

Сенките раснат, Любими,
а ние се гледаме, пак устните слели.
В мене захласнат, любѝ ме -
под блясъци бледи, за любов сме узрели!

Люби ме

аз зная че ме искаш
хайде лесно е
кажи ми

желая те любима
интересно е
любѝ ме

жадувам тебе скъпи
толкоз години
плени ме

бленувам тебе мила
моя богиньо
спаси ме

Ти навярно си мислиш

Ти навярно си мислиш, че страдам?
(по това прекрасно тяло младо!)
Е, съвсем случайно си сгрешила...
(красотата ти че ми е мила!)

Ти навярно си мислиш, че плача?
(като че за мене всичко значиш!)
Е, направо много си във грешка...
(че аз пазя всяка твоя дрешка!)

Ти навярно си мислиш - боли ме!
Аз не помня и твоето име!

Кой така жестоко ме наказа

кой така жестоко ме наказа
на кого какво съм причинил
във главата стѝха неизказан
като червей дупка е пробил

той измъчва ме и аз не мога
във ума да бъда даже сам
не е даден той на нас от Бога
а ни води право ТАМ

стига толкоз
                    прося днес пощада
искам мислите да чувам аз
вече писна ми така да страдам
и от жажда и от страст

кой така ужасно ме наказа
на кого кажете сторих зло
дайте обич
                дайте ми омраза
само не през тройното стъкло!

Сърцето ми е натежало

сърцето ми от обич натежало
то - плод - ще падне на земята
любов пречиста и узряла
ще пусне семенцето бяло
едничък мост над двата свята

През Ада смело крачили

през Ада смело крачили
сега във райските градини
един за друг сте значили
тъй много всички тез години

(когато любовта е споделена
тогава тя не е любов
а става дар от цялата Вселена
и красота и силен зов)

душите си потачили
един за друг сте всичко
напук на тях - палачите
остава ти момиче

(когато обичта е много силна
създава свят за двама тя
тече - поток пенлив - кръвта обилно
и свързва двете ви сърца)

вън тъмно е и здрачно е
у вас е светлината
вървите тихо плачете
и ражда стих сълзата

Нашето танго

аз ли те вързах или ти мен
виж ти как бързо
стана разговорът интимен

ти ли бе дръзка или бях аз
виж как без връзка
да се сближим ние успяхме

все едно е всъщност кой кого
почнало е нашето танго

Ти си демон

ти си демон върколак
ти не ме харесваш даже
душата - бяла
във воалите от мрак
(ме жигосва с твоя знак!)
може всичко да разкаже
историята цяла

как ме прелъсти със чар
без да ме харесваш даже
очите - тъмни
палят в мен голям пожар
(ти си моят господар!)
сочат колко ти си важна
когато вън се съмне

ти си вещица вампир
хич не ме харесваш даже
ръцете - празни
във сърцето мое с пир
(ти си мой свещен кумир!)
дързостта ми ще накажеш
туй действа безотказно

Кожата си да разкъсам

искам кожата си да разкъсам
там където сърцето лежи
но не съм това което търсиш
а с такива като мен гъмжи
искам мислите да ти покажа
за да видиш - няма в тях лъжи
всички тайни неща да ти кажа
пък ти после щом искаш режи

Казън

Да обичаш богиня е казън.
Играе си тя с топки от плазма!
А планетите лесно прескача.
И черни дупки познава в здрача!

Да обичаш богиня е тежко.
Далеч е от проблеми човешки.
А животът ни нищо не значи.
Не среща вече трудни задачи.

Да обичаш богиня е болест.
Трябва само да се помолиш
да те пощади. Знай обаче -
и богините плачат!