Любов разлистена

любов единствена
любов щастлива
бреза разлистена
сълза горчива

върни си спомена
върни искрите
прости погромите
прегръщай дните

любов загубена
любов кървяща
животът груб е бил
дърво не ражда

върни си огъня
върни съдбата
далеч е богът ти
но той е вятър

Дали една си обичал

МОНОЛОГ НА ЖЕНИТЕ, КОИТО ПАЗЯ В ПАМЕТТА СИ


Не е трудно, нали?
За мене да пишеш.
Зная колко боли!
Аз помня предишните...

Тук са всичките, с мен.
И често говорим.
Но защо си смутен?
И наш е затвора ти...

Как се казвам, познай?
Мария? Иванка?
Питат - има ли край?
Богиня? И ангел?

Не е трудно, нали?
Когато почувстваш.
После с остри бодли
- макар и изкуствени -

ти ни пускаш кръвта,
която е нужна.
И "Любов", "Красота"...
Край! Всичко наужким!

Не е трудно, нали?
За нас ти да пишеш.
Но попитай дали
една си обичал?

От ума си те гоня

от ума си те гоня
а ти ми се плезиш
само хубави спомени
и капки поезия
от теб са останали
кръв капе от раните

от ума си те гоня
а ти ми се глезиш
пък светът тъй огромен е
и мъничка песен
за теб е останала
разказват я дланите

Няма смисъл от сбогом

топли ме студът в очите ти
свети ми мракът в душата
мъчат ме сто въпросителни
вятърът гони листата

искам да забравя спомена
искам със зло да помогна
зная - светът тъй огромен е -
че няма смисъл от сбогом

Тялото ти помни

тялото ти помни
и страстите огромни
тялото ти помни
момата с двете стомни
тялото ти помни
и огнените срещи
тялото ти помни
целувките горещи
тялото ти помни
два слети силуета
тялото ти помни
и болката в сърцето

тялото ти помни

На Савата

Стари друже, за тебе се сещам
пак с мъка в гърдите гореща!
Преди колко, кажи ми години
последно си казахме нещо?
Забрави ли моето име?

Нима моят грях непростим е?


Аз обаче те помня отлично
и с болка в гърдите ти пиша!
Не искам, повярвай без мяра
да дойде и краят на всичко!
Добре е да имаме вяра!

Защото е вярата цяра!

Великите

Какво се случва със Великите?
Набива ги Дявол на пиката
додето още са живи
дали са щастливи?
Със пиката в задника
от сутрин до заника?
Едва ли?
Това ли
наистина чака Великите?
На дяволите пиките -
слава, богатство, наркотици, разврат...
Дали във този свят
покварен и злобен
за да остане от тебе някакъв спомен
да продадеш душата си
трябва да си склонен.

От призрака

От призрака на работата нова
уплашен
опитвам се да съм готов, а
по-страшен
той става с всеки минал ден
и чувствам по-дълбоко в мен
страхът е
загнезден и расте. Огромен
ще бъде
или ще си остане спомен.