Живей Богиньо

идвам в твоя свят
портата пресичам
наранен кървя
наранен обичам

идвам в твоя свят
толкова различен
думи зли мълвя
а кръвта изтича

идвам в твоя свят
моля те за милост
все към теб вървя
в мрака си се скрила

идвам в твоя свят
тук и ще загина
с тези три слова:
Ти Живей Богиньо!

Защо ли още

защо ли още тормозиш
душата моя с въпроси
че няма как да те имам
девойко мила любима?

защо ли още изпиваш
кръвта
- вампирке красива? -
ти всичко скъпо отне ми:
- съня -
- покоя -
- поемите -

защо ли още пораждаш
у мене вечната жажда
а няма как да те имам
от ада Боже спаси ме!

На Маца - Коледа

доброто е в кръвта ти
на близки и познати
подаваш ти ръка
на този светъл празник
те молим да се пазиш
от болка и тъга

доброто е в ума ти
върви напред по пътя
за себе си мислѝ
и време отдели си
прави каквото искаш
най-важна си нали?

Но смърт ти по отива

Черните очи са въглените живи.
Белите нозе - нозе на самодива.
Алено сърце по пътя кръв разлива...

Златните коси - узрял са клас на нива!

Живота носиш ти,
но смърт ти по отива!

Откъс по Chinchilla - Little girl gone

... вкуса на кръвта ти
по зъбѝте си харесвам
май малко твърде много
не помня колко пъти
съм пяла тази песен
а бил си ти отнесен
от мойта силна дрога...

Дали една си обичал

МОНОЛОГ НА ЖЕНИТЕ, КОИТО ПАЗЯ В ПАМЕТТА СИ


Не е трудно, нали?
За мене да пишеш.
Зная колко боли!
Аз помня предишните...

Тук са всичките, с мен.
И често говорим.
Но защо си смутен?
И наш е затвора ти...

Как се казвам, познай?
Мария? Иванка?
Питат - има ли край?
Богиня? И ангел?

Не е трудно, нали?
Когато почувстваш.
После с остри бодли
- макар и изкуствени -

ти ни пускаш кръвта,
която е нужна.
И "Любов", "Красота"...
Край! Всичко наужким!

Не е трудно, нали?
За нас ти да пишеш.
Но попитай дали
една си обичал?

От ума си те гоня

от ума си те гоня
а ти ми се плезиш
само хубави спомени
и капки поезия
от теб са останали
кръв капе от раните

от ума си те гоня
а ти ми се глезиш
пък светът тъй огромен е
и мъничка песен
за теб е останала
разказват я дланите

Изворът в мене

извора в мене изчистих
от твоята алена кръв
текна в ума ми той бистър
и пуснах пак новата стръв

кой ли ще дойде не знаещ
дали ще е кон или лъв
клетият млекопитаещ
захапал примамката пръв

И ангели кървят

... и ангели кървят
кръвта се стича
жесток е този свят
на смърт обрича
и плод и пъстър цвят
младеж с момиче
дори да се обичат
застига ги смъртта
и времето изтича
на всичко що е живо
туй - истина горчива -
ти виждаш всеки ден
че днес роден
си утре - тлен!

... и ангели кървят
кръвта им - дъжд - потича
а аленият цвят
на изгрев нов прилича!

Дали жените плачат

дали жените плачат
но просто ей така
когато падне здрачът
и зине в тях тъга

жените ли ридаят
пролее ли се кръв
щом дойде бързо краят
на губещия пръв

дали жените плачат
прегърнали деца
когато с меч палачът
разкъсва две сърца

дали жените плачат

Желая те!

Желая те! Не знаеш колко...
До кръв. До смърт. До болка!
Копнея те! Отровно цвете.
И мил съм. Зъл. И двете.

Желая те! А ти ме късаш
със ноктите. Нахъсана.
Изгаря болката. Убива.
Ти огън ми преливаш.

Желая те! Душата вие -
тя вълк е бял. Не крия.
И чака тя на черен камък,
в очите с ален пламък.

Желая те! Не знаеш колко...
До край. До ад. До болка!
Копнея те! Опасен хищник.
Ще свърша аз. Но нищо.

Защо ли?

защо ли никой не разбира
какво към теб изпитвам
как ти душата ми раздираш
пак нежно и възпитано
и капе кръв - алени капки
и следват те ритъма
и хапеш плът - мънички хапки
зъбѝте в мен впити са!

Чудовището

чудовището облизва пак лакомо
своите хиляди резци
откъснало е то скоро на някому
нежните два бели прасци

чудовището захапва с наслада
твоята хубава душа
запраща я в кръв и стенеща в ада

само ако му разреша!

Рана дълбока

рана дълбока в гърдите
кръвта му тече ли тече
длани жестоки с бодлите
дерат го доде се врече

рана дълбока в гърдите
боли го тъй - ще откачи
литва високо с орлите
и къпе се в ярки лъчи

Сега когато те няма

Сега, когато те няма,
макар и за малко,
тъгата ми е голяма
и мисля си: Жалко!
И да викам искам,
а устата ми е няма...
С тази химикалка
кръвта си плисвам
по белите листи -
чисти
като душата ти само!

Нямам кръв

Нямам кръв, имам плазма.
Аз съм пръв, Той го каза.

Без душа, имам тяло.
Аз руша вашто цяло.

Сто ръце, десет крака.
И сърце, спящо в мрака.

Нямам плът, имам кожа.
Моят път е безбожен!

Студено ми е

Студено ми е. Мръзна.
Душата моя лъсна!
Студено ми е. Плача.
Излязох аз от Здрача,
към Огъня закрачих!

Студено ми е. Зъзна.
Животът ми омръзна!
Студено ми е. Хлипам.
Плътта твоя щом пипам,
кръвта ми - лава - кипва!

Момиче от огън

момиче от огън и кръв и от страст
момиче на демони адски във власт
ела ти при мен и душата вземи
нека обаче да бъдем сами
защото подсъзнанието ти плаши
мене и всичките дяволи наши

Цунами

цунами от звуци в кръвта ми
залива ме с нежност пенлива
вълните покриващи дните
изстиват във лава ронлива

Слънчевата светлина

Слънчевата светлина
над облаците се простира
в ден един такъв
почти разбирам
какъв е смисълът на всичко
да обичаш
да обичаш
докато те заболи сърцето
и после то
удавено във кръв
да те изпрати пръв
пак над облаците във небето