Но смърт ти по отива

Черните очи са въглените живи.
Белите нозе - нозе на самодива.
Алено сърце по пътя кръв разлива...

Златните коси - узрял са клас на нива!

Живота носиш ти,
но смърт ти по отива!

Небесата

Небесата - бурни, тъмни,
под тях се леят водопади.
Тук отскоро чак се съмна -
и земята - още млада е...

Дървесата - буйни, живи,
те корен впиват във водите.
А животните прежѝвят
в такт листата и тревите.

По Rihanna - Don't stop the music

ръцете ти на кръста ми
танцуваме на ритъма
в косата твоя пръстите
емоции изпитваме

изгарящи и диви
и чувстваме се живи


и нека свирят тонове
въртим се бясно ние
заглъхват мойте стонове
в мелодия - магия

телата тя извива
и двама сме щастливи

Огън в очите гори

огън в очите гори
и пръстите пишат ли пишат
листът блести от искри
и думите - живи - въздишат

Джоко

От зла съдба орисан -
сам черен мразиш всички черни,
а веждите изписани
стоят ти като грим вечерен!

Роден под знак на мразене,
ти гониш и котки, и кучета;
не ти писва от пазене,
не поглеждаш даже и кучките!

Ти лигав си като малко детенце,
макар и на десет години,
не вземаш от чуждото кюфтенце,
и нямаш ти живи роднини!

Ние до един те обичаме,
макар че всички ни хапал си,
"Джоко" те галено наричаме,
дори щом нявсякъде цапал си!

Моята молитва

Боже мили, който си на небето,
погледни ми право във сърцето -
мама, татко, да са здрави, живи,
а децата като мен - щастливи,
нека всеки има храна и подслон,
и не просто къща, а дом!
Нека има и зрънце любов...
а за мене? Аз съм готов
да понеса което ми е писано.
Да бъда силен. Друго не искам!

Момичета

Момичета красиви!
Момичета прекрасни!
Вървите в дните сиви
с очите светли, ясни!

Момичета добрички!
Момичета и лоши...
Обичам просто всички
в самотните си нощи!

Ах, как искам аз душите
на всички да изчистя,
с мъката и със сълзите
пропили тези листи...

От света да ви запазя,
който черни и покваря,
и от злоба и омраза
по-далеч да ви закарам!

Момичета красиви!
Момичета прекрасни!
Бъдете вечно живи!
Без вас ще е ужасно!

В очите й светят звездички

В очите й светят звездички

когато погледне те с смях,

а нейните малки лунички

усмихват се сякаш със тях.

Нозете й, пъргави, живи

се носят по жълтия плаж

тя бяга, тя пее, щастлива -

при свойто море че е пак.