От кога се познаваме

от кога се познаваме
от много години
и растем но оставаме
- подобно роднини -

близки и искрени
за всичко и всички
нашите истини
на клетви приличат

аз желая ви бъдеще
изпълнено с вяра
да вървите по пътища
- на тях господари -

силни и можещи
и никой и нищо
да не тревожи ви
със болки излишни

от кога се познаваме
столетия сякаш
и сега осъзнаваме
- че смачкахме мрака -

Нова година 1.0

накрая на тази година
навярно стана ти ясно
на колко помогна
на колко роднини
които бяха на тясно

ти много ни трогна
направо спаси ни
когато нямаше изход

не сме само ние
а в тебе се крие
добро за стотина

ти всички спасяваш
когато се давят
защото доброто
във тебе прелива

и ние желаем
да се постараеш
да бъдеш щастлива!

Верен другар си

верен другар си - на тебе разчитам
станем ли старци - пак ще се зачитаме
колко години - гърба ми все пазиш
като роднини сме - често у вас съм

верен другар си - честен и умен
аз - ординарец съм ти със думи

Живея при роднини

Боже, помогни ми!
Да, живея при роднини,
но това тежи ми -
чувствам се излишна,

затова ти пиша:
искам да съм личност
волна и свободна,
способна да обича!
Добра и благородна,
всеки ден различна!
Боже, чуй молбите!
Боже, виж сълзите!
Нека съм полезна,
не във мрак да чезна!

Джоко

От зла съдба орисан -
сам черен мразиш всички черни,
а веждите изписани
стоят ти като грим вечерен!

Роден под знак на мразене,
ти гониш и котки, и кучета;
не ти писва от пазене,
не поглеждаш даже и кучките!

Ти лигав си като малко детенце,
макар и на десет години,
не вземаш от чуждото кюфтенце,
и нямаш ти живи роднини!

Ние до един те обичаме,
макар че всички ни хапал си,
"Джоко" те галено наричаме,
дори щом нявсякъде цапал си!

За майка ми

Не съм ти писал от години...
Писах за роднини.
Писах и за чужди.
За теб да пиша нямах нужда.

Но ето че сега прогледнах!
Може всяка минута
да ни бъде последна!
Не искам вече да се лутам!

Не съм ти писал от години...
Ето пиша ти сега.
Даже с мъничко тъга,
че много закъснях прости ми!

Да, имали сме дрязги,
понякога се дразним,
чувам все един въпрос:
Защо си бос? Защо си бос?

Знам, мислиш ми доброто,
помагаш ми в живота
и без теб не бих могъл
Такъв да съм! Какъвто съм!

Стих за пролетта

Каква красива пролет
а ние сме натъпкани
като сардини
проклетата му болест
роднини при роднини
затваря изолира ни
едни от други
като куршуми
капсулирани
по домовете си затворени
полудяват хората
а навън цъфти природата
не я смущават вируси
потоците извират си
реките си текат
а колко смърт
видя светът

Едно дете умря

Едно дете почина...
Едно дете умря...
След мъки от години
от болка изгоря...

Едно дете почина...
Едно дете умря...
Почина във чужбина...
На негови роднини
голям се дълг събра...

А сега не стигат малко,
да върнат тялото дори...
Мислите ли, че е жалко,
че само тях от туй боли?

Едно дете почина...
Едно дете умря...

А колко ли умират на година?
Помогнахме ли им в беда?

Когато работата те притиска

Когато работата те притиска
да вършиш онова що хич не искаш
припомни си часовете глад
и борчовете от родини
и стегни се, ти си още млад
и чакат те безброй години
на същия труд неприятен
във всяко едно предприятие...