На майка ми

Цвете да ти подарим - не искаш.
Ни подарък скъп.
Стига ти да бъдем близко.
И да пазим твоя гръб.

Можем да ти пожелаем днеска:
сила и щастливи дни.
Нито грим, ни хубава прическа -
само светли старини!

---

Бъди си все такава - строга,
подредена и добра.
И знай - обичаме те много -
ти си нашата зора!

Осми март - ЖЕНИ!

Дъщеря си, майка и сестра -
тъй красива,
толкова добра!
Ти Живота носиш и крепиш.
В меки устни
нежна страст кипи!

За теб се борим, страдаме и мрем.
За теб едничка - ти да си добре!

Ти Създаваш - раждаш - и в зори
в тебе пламък
ален пак гори!
И в очите грее светлина -
тъй прекрасна...
Вечната ЖЕНА!

Човешко е

човешко е да се помага
човешко е да се греши
защо тогава примки стяга
ЧОВЕК на нашите души

човешко е да се обича
човешко е да греши
защо тогава се отрича
МАЙКАТА от своя СИН

човешко е да имаш вяра
човешко е да се греши
защо тогава ГОСПОДАРЯТ
слугата цял живот души

На майка ми за Осми март

Честит Осми март, мила Мамо!
Не искаш ти нещо голямо,
ни скъпо, ни тежко, ни цветно!
Туй - права си - е мимолетно!
Това, което имаш ти от нас,
е нещо повече... е нежен глас,
това, което имаш - обичта ни,
(додето нищо друго не остане!)
това, което имаш - мъжка сила,
в едно със твоята обединила,
да стане тя здрава, като бетон,
бъди все такава, давай ни тон!

За майка ми

Не съм ти писал от години...
Писах за роднини.
Писах и за чужди.
За теб да пиша нямах нужда.

Но ето че сега прогледнах!
Може всяка минута
да ни бъде последна!
Не искам вече да се лутам!

Не съм ти писал от години...
Ето пиша ти сега.
Даже с мъничко тъга,
че много закъснях прости ми!

Да, имали сме дрязги,
понякога се дразним,
чувам все един въпрос:
Защо си бос? Защо си бос?

Знам, мислиш ми доброто,
помагаш ми в живота
и без теб не бих могъл
Такъв да съм! Какъвто съм!

На една предана майка

ти майка си предана
детето си гледаш ти
напук на препятствия
създаваш приятелства
за теб и за малкия
ти - майка отдадена
на своето момченце
парченце по парченце
това малко мъжленце
в голям мъж създаваш
любов му предаваш,
и чест преподаваш,
да стане достоен
и силен и волен
като майка обречена
на своето малко дете
да е сито, облечено
като дръвче то да расте

Липса

Майка ми никога не ме е обичала. Зная го не само защото никога не ми го беше казвала, но и защото знаех, че ме вини за бягството на баща ми. Дочух я един ден когато си говореше с нейна близка приятелка.
Как се отрази това на мен? Външно - никак. Бях отличник до края на гимназията, завърших университет, започнах работа. И един ден осъзнах, че няма за какво да живея. Не можех да обичам. През годините бях се срещал, запознавал, дори преспивал с десетки момичета, но никое не бях обиквал и не бях искал да стане моя жена. Започнах да се самосъжалявам, което си е чиста отрова за ума. А умът ми беше брилиянтен. Завърших магистратура, после докторантура, и въпреки всичко всеки ден беше безсмислен, постигах цели, които не бяха мои, а на родители и близки. Случи се да срещна една жена. Необикновена жена, с която се сближих и която можеше да ми съчувства, защото беше преживяла подобно нещо, но когато се докосна до раните ми, аз се уплаших и избягах.
Да ви опиша един мой ден?
Ставам в 6. Правя тренировки без никакво желание, а защото трябва да изглеждам добре. После тичам до седем, за да поддържам мускулен тонус - ненормална идея на вуйна ми. Закусвам здравословно. Отивам на работа, която мразя и времето минава ужасно бавно. След това се прибирам с чувството на неудовлетвореност, сякаш нещо липсва. Знам какво липсва. Мислех да се запиша на психолог, но майка ми каза, че не съм ненормален и не ми трябват такива работи. Е, сега ще й покажа. В момента, в който пиша това, съм пуснал газта до край, запушил съм всички отвори на стаята и ще си легна.
Анабел, ако четеш това, а аз знам, че го четеш - знай, че съм готов да опитам отново, но само с теб; знам, че това е отново вид насилие, от каквито се опита да ме отучиш, но само това познавам. Събуди ме по телефона или ела у нас. Ако не - сбогом завинаги.

Лоша майка

„Моля те накарай го да спре моля те да спре моля те моля те...”
Детето шептеше, защото само за това имаше сили, но този шепот отекваше в съзнанието й като отчаян, раздиращ вик.

Тя се пречупи.

Отиде до кухнята, взе ножа за хляб и си преряза вените.

След половин час гологлавото дете млъкна. Само.


Тя беше лоша майка.