Ти си зъмя

ти си зъмя ти си отрова

тази земя

за тебе е нова

хала си ти лоша прокоба

всички мечти

съсипваш със злоба

Защо така си лоша

защо така си лоша
защо забиваш ножа
във нежната ми кожа
защо така си лоша

нима дотам ме мразиш
сърце с пета да газиш
прост разговор отказваш
защо така ме мразиш

Пълен с надежди

Ти за мен си Живота,

ти си мойта Голгота,

и аз за теб ще умра,

за тебе съм лоша,

за теб съм добра,

ще взема аз ножа,

Жулиета съща,

и всичко ще свърши...

Но ти ме поглеждаш,

пълен с надежди,

светът просветлява,

и болката в ляво

изчезва мигом...

и няма никой

и няма нищо

помежду ни

и няма думи

а само чувства

бушуващи

целувам те

във теб се сгушвам

светът изчезва

ти ме поглеждаш

пълен с надежди

Лоша майка

„Моля те накарай го да спре моля те да спре моля те моля те...”
Детето шептеше, защото само за това имаше сили, но този шепот отекваше в съзнанието й като отчаян, раздиращ вик.

Тя се пречупи.

Отиде до кухнята, взе ножа за хляб и си преряза вените.

След половин час гологлавото дете млъкна. Само.


Тя беше лоша майка.