Котката

Тук съм откакто се помня. След като бях отбита от майка ми, този човек ме взе. Той ме научи на думите "човек", "майка" и "ядене", но най-добре ме научи на думата - "самота". Живееше сам от много време. Явно отпреди мен, което вече значи наистина доста. Беше грижовен, никога не забравяше да ме нахрани, нито да ми изчисти. И аз бях щастлива, за разлика от него. Вие хората сте странни същества. Дори когато имате храна и подслон, пак търсите нещо повече. Вярно, сравнително често и ние се разгонваме, но той ми даваше хапче, защото не можеше да ме гледа как се мъча. Но за него явно нямаше хапче. Или просто не искаше да го пие. По начина, по който ме галеше, усещах, че ръцете му не бяха докосвали женска от неговия род. Може би затова беше толкова самотен. И понеже нямаше какво друго да направя, просто мърках доволно. Той ловеше своята плячка от къщи, пред някакъв странен правоъгълен капан, до който цъкаше с нещо, което наричаше мишка. Аз знаех какво е мишка и няколкото пъти, в които нагризах това чудо ме убедиха, че е просто камък. Хората често използват думи, които не винаги значат това, което имат предвид. Излизаше рядко, за да купи храна. Така и не разбрах това "купи". Знаех, че гони някакви мушици с "мишка"-та, но как се превръщаха в превъзходни ястия, които споделяше с мен, така и не разбрах. Понякога водеше телефонни разговори, в които ми се струваше много отчаян и очевидно молеше някоя женска за нещо. Мисля, че ви е ясно за какво. Съдейки по реакциите му после - или рев, или гледане в една точка с часове - мисля, че е ясно какъв е бил отговорът й.
Съжителствахме спокойно още доста време когато той изведнъж се промени. Престана да лови, престана да се къпе, да се бръсне, да яде. Само стоеше в един стол и говореше неразбираеми за мен неща, но думичката "самота" се повтаряше доста често. И изведнъж, той отиде до кухнята и взе най-острия нож. Зарадвах се, защото от няколко седмици имаше едно парче салам в хладилника, което той явно искаше да сподели. Но стопанинът ми не отиде в кухнята. Отиде в банята и пусна топлата вода във ваната. Аз усетих заплаха и започнах да мяуча на умряло, оплитайки се около краката му. Не исках да му се случи нещо лошо. Но той ме ритна и затвори вратата. Не знаех какво става, но чух неразбираем вик и той отвори с налудност в очите, а от ръцете му течеше кръв.
Обади се някъде и след няколко минути дойдоха някакви мъже да го отведат. След няколко дни, в които никой не се сети да ми даде да ям, дойдоха някакви хора, които той наричаше "семейство", дума, която не разбирам. Единственото, което знам сега е, че той е щастлив, а и аз също, защото най-после ме нахраниха.

Самоубиецът

На един от мостовете над реката, стоеше човек. Беше на около трийсет години и се държеше за парапета от външната страна.
- Господине, ще скачате ли? - попита едно момче, изскочило сякаш от нищото.
- Господи, изкара ми акъла! За малко да... - после човекът се сети за какво беше дошъл и продължи - По-добре си върви по пътя.
- Ами аз от няколко дни търся човек като вас.
- Като мен?
- Да, самоубиец... като вас. - момчето се усмихна странно. 
Сега мъжът се хвана по-добре за перилата и реши да го огледа по-обстойно. На пръв поглед обикновено хлапе - тениска, дънки и бели маратонки. Но в погледа и лицето му имаше нещо, нещо... май само странно беше точната дума. Изведнъж човекът осъзна, че то продължава да говори.
- ...защото, виждате ли, не искам да умра сам.
- Моля?
- И аз съм самоубиец... като вас. - незнайно защо, точно тези думи, изречени в този ред подразниха мъжа.
- Момче, всеки се ражда сам, и умира сам. Няма как това да се промени. Но само от любопитство, ти пък защо искаш да се самоубиваш?
- Майка ми ме е оставила при раждането, досега съм бил в три приемни семейства където се отнасяха с мен като с чужд. Никога не съм изпитвал любов.
- Но ти си млад, живота е пред теб... - човекът се замисли.
- А вие? Вие защо искате да...
- Ех, момчето ми, още си малък за да разбереш. Имах фирма, имах жена и деца. Фирмата ми фалира, жена ми ме напусна и спечели делото за децата.
- Лесно ли създадохте фирмата?
- О, при тази бюрокрация... Значи...
И мъжът започна да разправя за перипетиите си, за това как се е борил и колко пъти е бил на прага да се откаже и неусетно нещо в него се отпусна и пречупи.
- Кажете ми, господине, помирисвали ли сте някога люляк?
- Ъмм, да.
- Хубаво е, нали?
- Да.
- Ходил ли сте бос по тревата?
- О, да, всяко лято, с децата...
- Сега ми кажете едно нещо - вие сте силен човек, това е ясно. Но все пак сте готов да се откажете от всичко това - от залезите, от цветята, от росата, от снега, от цялото великолепие на живота, защо? Парите се печелят, така казваше един от приемните ми родители, но смъртта - смъртта е най-лошото, което може да ти се случи, особено ако си я причиниш сам, заради неясни причини. Питам ви още веднъж. Готов сте да се откажете от звездите, целувките, шоколада, сладоледа, защо?

Мъжът вече не знаеше.

- Ти си умно хлапе, знаеш ли?
- Това е преобладаващото мнение. - каза момчето и се усмихна странно - Ето ви един съвет от мен. Изправете се на краката си, след това поговорете с жена си и ви гарантирам, че ще се съберете. Тя ви напусна защото й трябва сигурност, а мислеше, че ще я повлечете надолу с дългове.
- Ей, откъде знаеш...?

Но детето вече го нямаше. 

Мъжът бавно се върна обратно на моста.

Мотивиращо

Когато в гърдите ти врящо олово,
изгаря напълно живеца във теб,
когато съдбата те мачка отново
и газиш през вихър свиреп.

Тогава спомни си Великите хора,
създали с ръцете си чудния свят,
за който работили те без умора,
да бъде красив и богат.

Спомни си онези, които са дали
животите свои за тази страна,
ще ли са доволни, щом биха узнали
как предаваш се ти без борба.

Помисли, помисли си, главо дебела,
дали само ти си така,
дали не умират деца от холера,
или пък от глад и без капка вода.


Затова изправи се, изтупай се бърже,
и тръгвай по прашния път все напред,
защото волята никой не мож да увърже
и повече падаш ли, ще си все по-добре!

Мотивиращо

когато черно ти е пред очите
когато нищо не върви
когато почнеш със псувните
и сърцето ти кърви

тогава припомни си
първата открадната целувка
първото държане за ръка
първата си скъсана обувка
с която победи в игра

припомни си всички пъти
когато си се смял до сълзи
или си прегръщал скъп другар
помни
животът преминава бързо
днес си млад а утре стар.

не се цупи и не муси се
не е краят на света
вземи си душ и обръсни се
и вдишай тази Красота

Съвети при депресия

Когато сте в депресия, има три типа състояния, които са много различни едно от друго:
1. Искам да се самоубия.
2. Искам да умра.
3. Не искам да живея.

При първото, трябва спешно да отидете на психиатър и ако продължите да го мислите, да постъпите в болница. В това няма нищо срамно, всеки човек понякога има нужда от помощ и е тъпо да не я поиска.
При второто, трябва да отидете на психолог и да откриете причините, защото е доста трудно сами да ги намерите.

Сега ще говорим за третото.

Като човек, който е минавал през депресии, препоръчвам следното:
Седнете спокойно, помислете и напишете всички причини поради които не ви се живее. Най-вероятно не са логични, но вие, бидейки в състояние на изкривено съзнание, едва ли ще разберете това.

Ще отворя една скоба, за да вметна, че намирам за забележително как психическото състояние определя съзнанието и отношението към всичко, което ни заобикаля. Проблемите изглеждат нерешими, появява се страх от бъдещето, изглежда сякаш всичко е против вас.

Най-добре ще е да има външен човек, с когото да обсъдите всички тези причини, но това не е задължително. Друга възможност е просто да се съсредоточите и да помислите върху 
изредените неща. Обикновено, една от тях е, че не се наслаждавате на живота. Помислете и напишете всичките неща, които сте правили преди и които са ви носили наслада. Вероятно някои от тях вече не ви носят, а други не ви се правят. Помислете още. Трябва ви цел. В идеалния случай ще превърнете някакъв недостатък, в предимство.

Ако мислите достатъчно време, мозъкът ви сам ще ви подскаже решение.

Лоша майка

„Моля те накарай го да спре моля те да спре моля те моля те...”
Детето шептеше, защото само за това имаше сили, но този шепот отекваше в съзнанието й като отчаян, раздиращ вик.

Тя се пречупи.

Отиде до кухнята, взе ножа за хляб и си преряза вените.

След половин час гологлавото дете млъкна. Само.


Тя беше лоша майка.