Нима е самотата

нима е самотата
просто обич но с обратен знак
нима е светлината
отрицание на пълен мрак

нима смъртта е само
миг изпълнен с черна красота
животът - светъл пламък
блясва и угасва сам в света

Боли ме

боли ме боли ме боли ме
и не зная защо ме боли
мълвя само твоето име
и в душата ми огън вали

боли ме боли ме боли ме
не разбирам защо ме боли
и как бързо ти покори ме
самотата ми в миг развали

боли ме боли ме боли ме
май че искам така да боли
направих неща непростими
затова цял покрит съм с игли

Душата ти крещи

Душата ти крещи, момиче.
Ти мълчиш.
Сърцето ти клещи разнищват.
Не казваш нищо.

Самотата те обгръща като плащ.
Крие се из твоите стъкла.
Тишината в теб пропита като дъжд...
Разруши я изведнъж!

Подавам ти ръка. За мен се дръж!

Самотата е наставница сурова

самотата е наставница сурова
тя налива вените с отрова
тя живота твой съсипва
и душата ти разсипва
не помага ни молитва
ни молбата
зла съдбата
ти към тъмното залитваш
но най-лошото е всъщност
че под нежната й външност
крие се ужасна мъка
крие се неясен пъкъл

Покер със Самотата

Със Самотата играя на покер
залогът е моето щастие;
знае тя, че ръката ми е силна,
а не мога да блъфирам

докога ще играем така
все някога слаба ръка
ще ми даде Съдбата
и ще свърши играта

но нима не губя и сега
докато с теб играя Самота
дори със силната ръка
щом не мога да спечеля пак

Със Самотата играя на покер
но е тя противничка жестока

Самота – на една приятелка

Колко чувствам се сама -
във дома ми тишина
като река се е разляла!
Самота съм цяла.

Колко чувствам се сама -
като цвете във тъма
съм неспособна да живея!
Самота в мен зрее.

Самотата ме убива,
тя изцежда в мен живота...
Нито миг не съм щастлива,
младостта ми си отива
като тиха нота...

Поезийо

Кажи ми, Поезийо моя,
защо все зад тебе се крия
при среща със млада девойка?

Защо ли, Поезийо моя,
готов съм със теб да затрия
и с бързане чувствата свои?

виждам те ясно поезийо
като малко дете
ти се плезиш
и забиваш нокте
в моя глезен
аз падам и моля
да пребъде твоята воля
дали ще съм сам
през живота
ах знам знам аз ще бъда
цял живот с ясен разсъдък
убийствено сам и самотен
туй е жребият доживотен
моята сладка присъда
ще сме двама
със тебе поезийо
от мене разглезена
друго няма

Самотата

Вечеря за двама...
изяждаш я сам.
Уж нищо ти няма,
а болка голяма
в сърцето е. Там.

Лежиш си в леглото...
А празно до теб.
Уж вкъщи е топло,
със печка на осем,
в сърцето ти - лед.

Отиваш на кино...
Любовна боза.
Уж болка да мине,
а повече гине
раздрана душа.

Уж все си повтаряш -
"Добре съм си сам"
А рани отваряш.
В сърцето са. Там.

Котката

Тук съм откакто се помня. След като бях отбита от майка ми, този човек ме взе. Той ме научи на думите "човек", "майка" и "ядене", но най-добре ме научи на думата - "самота". Живееше сам от много време. Явно отпреди мен, което вече значи наистина доста. Беше грижовен, никога не забравяше да ме нахрани, нито да ми изчисти. И аз бях щастлива, за разлика от него. Вие хората сте странни същества. Дори когато имате храна и подслон, пак търсите нещо повече. Вярно, сравнително често и ние се разгонваме, но той ми даваше хапче, защото не можеше да ме гледа как се мъча. Но за него явно нямаше хапче. Или просто не искаше да го пие. По начина, по който ме галеше, усещах, че ръцете му не бяха докосвали женска от неговия род. Може би затова беше толкова самотен. И понеже нямаше какво друго да направя, просто мърках доволно. Той ловеше своята плячка от къщи, пред някакъв странен правоъгълен капан, до който цъкаше с нещо, което наричаше мишка. Аз знаех какво е мишка и няколкото пъти, в които нагризах това чудо ме убедиха, че е просто камък. Хората често използват думи, които не винаги значат това, което имат предвид. Излизаше рядко, за да купи храна. Така и не разбрах това "купи". Знаех, че гони някакви мушици с "мишка"-та, но как се превръщаха в превъзходни ястия, които споделяше с мен, така и не разбрах. Понякога водеше телефонни разговори, в които ми се струваше много отчаян и очевидно молеше някоя женска за нещо. Мисля, че ви е ясно за какво. Съдейки по реакциите му после - или рев, или гледане в една точка с часове - мисля, че е ясно какъв е бил отговорът й.
Съжителствахме спокойно още доста време когато той изведнъж се промени. Престана да лови, престана да се къпе, да се бръсне, да яде. Само стоеше в един стол и говореше неразбираеми за мен неща, но думичката "самота" се повтаряше доста често. И изведнъж, той отиде до кухнята и взе най-острия нож. Зарадвах се, защото от няколко седмици имаше едно парче салам в хладилника, което той явно искаше да сподели. Но стопанинът ми не отиде в кухнята. Отиде в банята и пусна топлата вода във ваната. Аз усетих заплаха и започнах да мяуча на умряло, оплитайки се около краката му. Не исках да му се случи нещо лошо. Но той ме ритна и затвори вратата. Не знаех какво става, но чух неразбираем вик и той отвори с налудност в очите, а от ръцете му течеше кръв.
Обади се някъде и след няколко минути дойдоха някакви мъже да го отведат. След няколко дни, в които никой не се сети да ми даде да ям, дойдоха някакви хора, които той наричаше "семейство", дума, която не разбирам. Единственото, което знам сега е, че той е щастлив, а и аз също, защото най-после ме нахраниха.

Самота

Какво е самотата?
Това е само дума,
която тъй ни плаши...
Като любов,
като омраза,
просто думичка човешка...
но защо е тя така... така зловеща?

Какво е самотата?
Да бъдеш сам,
да няма никой с тебе,
да заспиваш сам,
да се събуждаш сам,
и тъй
до утрото последно...
Нима е толкоз страшно?

Самотата, казвате, притиска,
тя души...
тя безмилостно изстисква,
тя руши?
Но тъй ли е?
Или създава?
Мечти, желания, надежди...
Не се ли раждат в самота
нашите най-истински копнежи?

Самота... 
Само тя 
само тя едничка може...
сетивата да изостри
чак до крайния предел.
Самотата не е цел,
тя е средство да постигнеш
всичко.
Защото първо трябва да поискаш.

Въпроси и отговори

Какво е за мен тялото ми?

Тялото ми е нещо, взето под наем. То не е мое. Аз просто пребивавам в него, за да има умът ми информация от сетивата. Длъжен съм да го поддържам живо и здраво, за да може умът ми да функционира добре.

Какво е умът ми?

Мислите ми не са мои. Те също са взети под наем. Всички изводи до които стигам, идват от нещо по-висше от мен. И съответно всичко което правя, е подчинено на тях. Личните ми цели нямат никакво значение. Аз съм оръжие на Съдбата/Колективното съзнание/Бог/Природата или както предпочитате да го наричате.

Защо съм сам?

Аз съм сам, но не самотен. Сам съм, защото имам нужда от движеща сила. Движещата ми сила е желанието да обичам. Независимо колко дълго съм сам, аз никога няма да бъда самотен, защото съм част от нещо много по-голямо от самия мен.

Какъв е смисълът на живота ми?

Смисълът е да Пробуждам. Всичко, случило се в живота ми, ме води към тази цел. Всичките ми качества и таланти са ми дадени, за да служа на тази цел.

Самота

Самота, приятелко стара,
поседни до мен пред олтара
на мечтите ми - птици красиви,
на надеждите - някога живи,
а сега просто тлеещи бавно
в сиво-бялата пепел - забрава.

Докосни ти душата ми с пръсти,
оцвети я със багрите пъстри
на лалета, синчец и на рози...
Погали ти нозете ми боси
и с роса окъпи ги в тревите -
със сълзите ти чисти покрити.