Пиши щом желаеш

пиши щом желаеш
време да губиш
пиши но да знаеш
даже да любиш
и късче от рая
ти да отчупиш
любовна омая
няма да купиш

пиши ако имаш
време излишно
пиши щом любими
стихове пищни
създаваш без име
ничии - нисши -
но необходими
чувствата движат

Когато гледам те

когато гледам те боли ме
дори не зная твойто име
красивото обаче пàри
извиква раните ми стари

когато гледам те умирам
в сърцето ми оставяш диря
родена в слънчевия блясък
лежиш на огнения пясък

Хаос

Хаос е твоето име
и всички пред теб коленѝчат
нявга живота спаси ми
но днеска светът е различен

Хаос е твоята същност
и никой не може да схване
болка за теб е присъща
лекуваш я с кървави рани

Хаос си ти завещала
на своите мънички рожби
носят те мъката цяла
световна и много заложби

По Garbage - Cherry lips

дадох ти всичко което имах
но бях млада и тъпа
ти нарече ме скъпа
станах аз бързо твоя любима

дадох ти всичко което имах
но бях млада и тъпа
и оголих си пъпа
даже не знаеш моето име!

дадох ти всичко което имах
но бях млада и тъпа
и закона престъпи
лесно как лесно ти съблазни ме!

дадох ти всичко което имах
захвърли ме бързо
с тон злобен и дързък
вече не съм ти необходима!

Ти си мислиш навярно

ти си мислиш навярно
че по тебе жаля
спомни си как коварно
честта ми окаля

мислиш че спомена пазя
мечтай си

ти си мислиш навярно
че по теб линея
така високопарно е
на глас ти се смея

мислиш че крия омраза
мечтай си

ти си мислиш навярно
че за теб боли ме
това е тъй невярно
как бе твойто име?

мисли както ти изнася
мечтай си

Ти нямаш име

Ти нямаш име, нито лице,
моя любима, мое сърце!
Още не помниш нашия миг,
мъка огромна... Бяхме сами.
Моя любима, в мене кърви.
Ти забрави ме; мен забрави!
Още не помниш сладкия час,
радост огромна... Огън и страст.
Моя любима, моля, върви.
Ти забрави ме; мен забрави!

Ти нямаш име, нито лице -
с обич спаси ме, даде ми цел!

Ти наричаш ме сега любима

ти наричаш ме сега любима
но не знаеш още мойто име
аз момиче съм за тебе мило
но си траеш
с рими пъстрокрили

не затрупа ти слуха ми крехък
а направо със голям напредък
водка купи и почерпи всички
и тогава рече - ти Лисиче

си достойна за богиня вечна
твърде близка но така далечна

Ти навярно си мислиш

Ти навярно си мислиш, че страдам?
(по това прекрасно тяло младо!)
Е, съвсем случайно си сгрешила...
(красотата ти че ми е мила!)

Ти навярно си мислиш, че плача?
(като че за мене всичко значиш!)
Е, направо много си във грешка...
(че аз пазя всяка твоя дрешка!)

Ти навярно си мислиш - боли ме!
Аз не помня и твоето име!

Боли ме

боли ме боли ме боли ме
и не зная защо ме боли
мълвя само твоето име
и в душата ми огън вали

боли ме боли ме боли ме
не разбирам защо ме боли
и как бързо ти покори ме
самотата ми в миг развали

боли ме боли ме боли ме
май че искам така да боли
направих неща непростими
затова цял покрит съм с игли

На Мартин

Какво да търсиш те тласка
любов ти в чата и ласки,
които не можеш да имаш?
Защо наричаш курвета
жени, с които късмета
излязъл е вече? Без име.

Какво те кара да мислиш,
че няма истинска истина,
че нямаш бъдеще тука?
Защо душата ти стене,
в зъбите жадни на демон?
Не я носи на боклука!

Не съм дете!

Зная, че съм ви дете,
и това не ще отмине,
но детето ви расте
вече двадесет години!

Днес детето е жена,
а не е дребно сукалче,
тя, жената, опозна
борбата за всяко залче!

Сега жената и сама
се справя във живота,
понася заедно срама
и веселите ноти!

Зная, ще съм ви дете
и това не ще отмине...

Трябва да се отчете,
че изграждам свое име!

Аз съм нежна бяла лилия

Аз съм нежна бяла лилия,
докосни ме леко, миличък!
Много крехка съм и уязвима,
прегърни ме,
целуни ме,
прошепни ти тихо мойто име!

Аз съм срамежлива калия,
тайната във мен... разбра ли я?
Твърде деликатна съм и мила -
с твойта сила
сътворил си
ни гнездо, в което съм се свила!

Ако видя те навън

ако видя те навън
ще е като сбъднат сън
ще извикам твойто име
двамата ще повървиме
ще приказваме за всичко
само не и за това
колко много те обичам
с простичките три слова
после ще се разделиме
всеки в своята посока
аз ще шепна твойто име
с болка силна и жестока

По устните ми...

По устните ми още има
следи от твоите устни,
в ума ми пълно е с картини.
Те няма да ме напуснат!

По пръстите ми още има
следи от твоите пръсти,
в ума ми стелят се години:
красиви, весели, пъстри!

Мълвя със трепет твойто име...

Обичам те каквато си

Обичам те каквато си,
обичам твоите коси,
обичам твоите очи,
в тях същата обич личи...
Обичам те до болка, до край -
ти си ми ад и ти си ми рай!
Обичам всичко, което си ти,
макар че времето за нас лети,
на забвението
няма нищо да оставя...
нито кичур от косите,
ни сълзица от очите,
нито зрънце от душата...
Няма никога да те забравя!
А ако животът раздели ни -
този стар и зъл циник...
Винаги ще помня твойто име,
ще ценя с теб всеки миг!

В твоя чест и с твойто име

Не съм до тебе всеки ден.
Не съм приятел верен.
Как да разчиташ ти на мен,
делят ни километри?

Щом болна си или тъжиш -
за туй си имаш гадже.
Дори на мене да държиш,
ти няма да го кажеш.

Когато нещо ти тежи,
и текнат в миг сълзите,
нали около теб гъмжи
от близки. От добрите.

А аз къде съм?
Аз съм на стотици километри...
Много съм далече!
Тъжното човече -
то опитва близост да измери
в стъпки и във рими...

В твоя чест и с твойто име.