Тайнствената непозната

тайнствената непозната
плени сърцата наши
взор - студен
коси от злато
да вдигнем чаши!

тайнствената непозната
нощта запълни с чувства
болката
неосъзната
роди изкуство!

тайнствената непозната
загнезди се в душите
и заби
във тях камата
уби мечтите!

Любовта ще спаси света

"Любовта света ще спаси!",
казал е някога някой.
Да, но колко много сълзи
всеки от нас е изплакал?

"Любовта света ще спаси!",
може би вярно това е.

Но Смъртта усърдно коси...
Някъде майка ридае!

Елфска целувка

Ела нощес във елфски лес
и ме чакай под елата
ще дойде час във който аз
ще се появя в позлата

златни ще са моите коси
златни ще са и очите
Ти Единственият ако си
ще изпиеш в миг сълзите

и ще усетиш любовта
на елфската целувка
и сребърната чистота
на моите милувки

Сладурче със коси червени

Сладурче със коси червени
на снимката толкова сияеш ти
от кой така си сътворена
да радваш цялата вселена
додето в очите тъгата блести

Обичам те каквато си

Обичам те каквато си,
обичам твоите коси,
обичам твоите очи,
в тях същата обич личи...
Обичам те до болка, до край -
ти си ми ад и ти си ми рай!
Обичам всичко, което си ти,
макар че времето за нас лети,
на забвението
няма нищо да оставя...
нито кичур от косите,
ни сълзица от очите,
нито зрънце от душата...
Няма никога да те забравя!
А ако животът раздели ни -
този стар и зъл циник...
Винаги ще помня твойто име,
ще ценя с теб всеки миг!

На Галадриел

В душата топло е и светло
когато гледам твоето лице;
цъфти красиво цвете във сърцето,
във твойто нежно и добро сърце!

В душата тихо е и светло
когато виждам твоите очи;
изгрява ярко слънце във небето,
облива всичко с огнени лъчи.

В душата мирно е и светло
когато зърна твоите коси;
мелодия изпълва ти сърцето -
покоят в него винаги пази!

В душата леко е и светло...

Самодива

твойта красота опива
мила малка самодива
твоите очи красиви
твоите коси червени
палят силен огън в мене
твоите очи красиви
пълни с светлина и живи

твойте пръсти бели нежни
маниерите небрежни
твоите очи безбрежни
твойте ириси зелени
палят силен огън в мене
твоите очи безбрежни
страсти палят безнадеждни

Мъничко момиче

Усмивка свети в две очи
на мило мъничко момиче;
очите пълни са с мечти,
които тихо устните изричат...

Една любов насища мислите
на крехко мъничко момиче,
любов лъчиста, свята, искрена,
която дава път, и цел, и Истина,
и прави я от другите различна –
като малка розичка разлистена...

Искра гори във тези две очи
и пълно е с живот лицето,
разпуснати са нейните коси,
разтворено широко е сърцето...

Колко болка ли животът е донесъл,
колко труден пътят и невесел
бил е... колко пъти наскърбил е
туй сърце тъй доверчиво, нежно,
туй лице открито, белоснежно;
как успя таз вещица съдбата
да заличи искрата във душата?

Къде изчезнаха мечтите?
Защо прибрани са косите
и лъчите угасени във очите?
И онази страст къде изчезна;
любовта как тъй залезна
в бездна тъмна и беззвездна?
Как потъна в мрак лицето
и затвори се сърцето?

И нима забрави чувството,
което носеше изкуството...
И цветята, подарени лично
от дребно, миличко момиче?

Нима останаха във снимката
мечтите, радостта, усмивките...


Питам с болка тез очи,
но мълчи, мълчи, мълчи
мъничкото весело момиче
и ноти срича, срича, срича...